• bg

Отношения между хората, които възпрепятстват възникването на свързващ социален капитал (СК) в общността.

За рамка на изложението в тази глава е избран възприетият от социалната работа подход към систематизиране на нейния предмет – човекът в неговата среда в хода на времето. Човекът в този подход се изучава като сложно единство от: биология, психика, психо социална природа и духовност.

А жизненият цикъл на човека, като част от предмета на социалната работа, е представен през етапите на развитието му: зачеване, бременност и раждане; кърмачество и прохождане; ранно детство; средно детство; юношество; ранна зрялост; средна зрялост; и късна зрялост.

Обкръжението на човека в практиката на социалната работа се систематизира с помощта на категориите: физическа среда; култура; социална структура (включваща социалните институции); семейства; малки групи; формални организации; и общности.

  1. Индивидите са склонни да изграждат отношения, които могат да увеличат свързващия социален капитал в общността.

1.1. Биологичният човек

Здравият и силен организъм като предимство в условията на живот на бедната класа има относително по-високо тегло, отколкото в другите класи. Освен това там има склонност здравото тяло да се приема за даденост, без разбиране на необходимостта от грижи по много линии за поддържане в добра форма за дълги години. За хората от бедната класа пълноценното излекуване се случва рядко поради некомпетентно здравно поведение и класова неравнопоставеност. Оттук произтичат две хипотези. Съгласно първата, хроничните състояния и телесната инвалидност водят до много по-лошо качество на живот в бедната в сравнение с другите  класи (ограничен достъп до възстановителни грижи). Съгласно втората, тежестта на психо социалния срив, който настъпва при трайна загуба на здравето, е много голяма. Валидизирането на тези хипотези може да се провери по нарастването на свързващи СК в общността, когато грижата за здравето при бедност се проблематизира от общинското ръководство през обществено-здравния подход (а не през здравеопазване за бедните).

1.2. Психологичният човек

Непълноценната социализация на членовете на бедната класа произтича от депривация в ранното развитие, от маргинализация в годините на младата зрялост и от липса на социална мобилност в зрелостта. Познавателната дейност, емоционалният живот и морално развитие сред бедната класа ще имат ограничения, ставащи явни в колективни ситуации, които изискват интензивно взаимодействие с представители на другите социални класи. Такива ситуации съпътстват човек от детската градина, през всички нива на училището и във всички ситуации на социално участие. Точно това са ситуациите, които пораждат свързващ СК. Важна хипотеза, изискваща проверка е, че детските заведения и училището, могат да приобщават човека отгледан в бедност през умения за работа за промяна на бедняшките черти в психологичния му профил и това ще повиши свързващия СК в общността.

 

1.3. Психо социалният човек

Участието в света на отношенията за израслите в култура на бедност е затруднено и травмиращо в голяма степен поради високите нива на тревожност, ниската себерефлксия и многото поводи за фрустрация, пораждани от оскъдица, обезправеност и двойни стандарти. Хипотезата, която възниква тук, е че поради напрежения между родовете в кварталите на бедността добросъседството там се затваря вътре в семейния кръг, спояващият СК нараства и гражданските добродетели изчезват. Валидацията на това твърдение може да стане чрез медиирано от общинското ръководство квартално самоуправление, което ще изисква преговори и съгласие и ще насърчи реципрочност и толерантност към различието.

 

1.4. Духовният човек

Търсенето на духовност, която да е източник на чертите на достойнство в образа за себе си, е повелителна потребност в културата на бедността, където липсата на планове за бъдещето прави говореното за неизвестното невъзможно. Когато демократичните институции в общността стават залог на групови и кланови интереси, животът на хората от бедната класа ежедневно затвърждава през опита на отношенията им имитативната природа на местните демократични добродетели. Оттук произтича хипотезата, че склонността на бедните да търсят спасение на душите ще насочва умовете към магически форми на духовност, защото оцеляването им налага да бъдат инструмент на социалното зло (например продаване на гласове). Вероятно този процес води до нарастване на свързващия СК, но тъй като той не е в координация с общинското ръководство, този СК няма да служи на демократизацията, а ще задълбочи различията и ще повиши гнева.

 

  1. Жизненият път на индивида е предопределен и в същото време извървянето му от раждането до смъртта може да бъде силно повлияно от социалния капитал на общността.

 

2.1. Зачеване, бременност и раждане

Бременността е период на преход, през който бъдещите родители осигуряват сигурността на майката и плода, правят бременността и раждането приети в социалната си мрежа, свързват се с още нероденото си дете, приемат неравенството присъщо на взаимоотношението на родителя с новороденото. В културата на бедност тази подготовка е трудна, при юношеските бременности – невъзможна. При около половината от случаите забременяването в юношеска възраст е вследствие сексуално насилие; новородените са с поднормено тегло; а насилието от интимния партньор е многократно по-високо от средното за културата. Момиче родено от юношеска бременност е изложено на много висок риск да забременее в юношеска възраст.  Хипотезата тук е, че ресурсите на семействата от бедната класа са трагично недостатъчни, за да може такава трудна задача като юношеското майчинство да се реши сполучливо. Участието на институциите по адекватен за културата начин във всеки случай на юношеска бременност ще бъде важен принос към повишаването на СК в общността.

2.2. Кърмачество и прохождане

Кърмачето е пълно с живот и прави огромни стъпки в развитието си във всички области, но не е готово да бъде оставено само на себе си без майка готова емоционално и когнитивно за своята роля. Бедността е голям риск за здравото кърмаче и неговото развитие. В много случаи риск представлява майката, когато е биологически и емоционално незряла, когато развива депресия, когато е изоставена от партньора и семейството или когато близките не приемат ролите, които трябва да изпълнят в отглеждането на детето. Полагането тук е, че институционалната и неформалната подкрепа е от критично значение кърмачето родено в бедност, за да се избегнат рисковете за развитието му без то да се поеме за отглеждане в институция.

 

2.3. Ранното детство

В този възрастов период децата от бедните класи са оставени на собствените си идеи за игри и занимания, които възпитават инструментални сръчности и здрав разум. Склонността към регулиране чрез надмощие и насилие (вместо съгласие) в тази възраст изгражда ценности и модели на общуване, които правят много трудно преустройването на ума за живот и практика в демокрация. Връстниците на тези деца от другите класи все по-често прекарват ранното си детство в специално организирана среда, насърчаваща колективност и толерантност към различията. Институционалната или гражданска инициатива за компенсиране на дефицита на семействата да осигурят ранното детство на децата си по сполучлив начин ще доведе до нарастване на свързващия СК.

2.4. Средното детство

Като фаза в жизнения цикъл със специфичен принос във формирането на индивида средното детство, което съвпада с училищната възраст, е късно завоевание на цивилизацията. В тази възраст децата са физически активни, интелектуално любопитни, лесно намират приятели и бързо учат нови неща. Развитието на тялото, познавателната дейност, емоциите и морала представляват големите изпитания на възрастта. Това е времето, в което детето постига себе овластяването си на индивид и за да изпълни тази задача на развитието си има належаща нужда от група на връстници, за да се ориентира за постиженията си спрямо тях. От особено значение е, че това са годините, в които детето става наясно със своята социална и етнична принадлежност. Тези уроци почти винаги се научават по болезнен начин в условията на училищното грубиянство. Рисковете в тази възраст са неравнопоставеността поради бедност и други форми на училищно неравенство, сексуалната злоупотреба и преждевременната зрялост (поради лишаване от детство). Училищни програми, адресиращи тези проблеми, водят до висок свързващ СК.

2.5. Юношеството

Юношеството на практика не се живее в бедните квартали, защото структурата на общността не позволява на индивидите в тази възраст да овладяват поривите на биологичната си зрялост (вкл., ранен полов живот). Идеята, че юношеството е подготовка за социална зрялост чрез учене от опита, развитие чрез себепознание и житейски избор, на практика не присъства в културата на бедността и възгледът, че задръжката на нагонната гратификация е нужна за израстване на ума, не е популярен. Институционалното и организирано присъствие на програми и възможности юношата да преодолее зависимостта от поривите си и властта на семейството над живота му, ще позволи автономизирането му да става без разкъсване на връзки и без да приема чужд план за своя живот. Свързващият СК ще бъде повлиян позитивно.

2.6. Младата възраст

Младата зрялост се е свързвала дълго с такива определящи белези като брака и раждането на деца. Днес определящи маркери стават различните преходи, през които минават младите хора – напускането на родителското семейство, започването на работа, влизане в интимни връзки и брак, отглеждането на деца, започването на кариера, балансиране между семейството на родителите и своето собствено. Това е периодът, в който човек се заема сериозно с етичната страна на отношенията и своето място в общността. Проблемите в детството и юношеството правят много от изискванията на зрелостта трудно постижими. Очакванията са, че хората от бедната класа няма да срещат благосклонност в опитите си да поемат сами в живота и ще се натъкват на необичайно много бариери в себе си и в околните. Много от тях ще израснат с нагласи и ценности, които ще ги направят следващото поколение носители на културата на гетото. Склонността на общността да проблематизира този проблем пред бедните млади създава качествен СК.

 

2.7. Средната възраст

Хората са в етапа от живота си, когато започват да мислят какво от постиженията им ще остане след тях: те отиват отвъд вълненията за личния успех и започват да търсят как да улеснят младите и как да подпомогнат старите. Хората от бедната класа на тази възраст обикновено не могат да се похвалят с успешна кариера и значително социално придвижване нагоре и не могат да преустановят тревогите за себе си и да инвестират в чуждото благополучие. Рискът на тази възраст при тях е че не са подготвени за начеващия упадък на телесното здраве главно поради дългогодишно неразумно отношение към организма и неподготвеност за ограниченията, които започват да изпитват. Зависимостта от социалната грижа на държавата сега се засилва бързо, особено при хората без осигуровки и работа. Полагането тук е, че неизбежната равносметка на понесените с възрастта загуби не е в полза на човека, живял в бедност и показването на разбиране и грижа от общността и институциите може да получи одобрение.

 

2.8. Късната възраст

Старостта е тъжна, болезнена и унизителна. Понеже за бедните не е социално защитена, родът (семейството) трябва да поеме бремето. Най-често то е неподготвено за това толкова, колкото неподготвен е и старият човек от гетото за последната фаза от жизнения си цикъл (поради живота в настоящето). Има две основни хипотези за това, което се случва. Съгласно първата, старият човек запазва силно влияние чрез трупани придобивки, които може да са материални, но може и да са отношенчески, например резултат от експлоативен контрол над един или повече млади членове на рода. Съгласно втората, старият човек е третиран зле, например чрез демонизиране на образа му в старостта в рамките на семейството. Свързващият СК ще нарасне ако заработи формална структура, която предоставя грижи за стари хора от бедната класа.

 

3 Обкръжението може да бъде целенасочено променяно така че да засилва усета за общност, овластеността, добросъседството и гражданско участие.

 

 

3.1. Физическата среда

Пространствата във физическото обкръжение на гетото не позволяват усамотение и структурират психичната дейност в посока на необособеност спрямо останалите в обкръжението и незачитане на индивидуалността – своя и чужда. Настаняването на такива хора в жилище, организирано съгласно изискванията на хора с формиран усет за лично пространство и отговорност за опазването и развиването му, води до действия за преструктуриране на новата физическа среда във и около дома, което изглежда като рушене. Тук хипотезата е, че изтръгването от средата на гетото чрез предоставяне на жилища трябва да следва укрепване на индивидуалността в хода на участие в гражданско действие. Едва тогава общинската жилищна политика ще повиши свързващия вместо спояващия СК.

 

3.2. Културата

Принадлежността към гетото прави индивида носител на култура, т.е. на начин на живот, който се усвоява чрез социално взаимодействие, който има за предназначение устояване на природата, който е с разпознаваем стил и символи и е едновременно адаптивен и маладаптивен, като всяка култура. Излизането от този начин на живот и възприемането на друг е свързано с конфликт, чието разрешаване е по-лесно, ако относителността на приликите и разликите може да бъде призната. Тук хипотезата е, че механизмите на потисничеството, когато се практикуват на много нива в общността, правят релативизацията на културовите разлики невъзможна. Ефектът е силно нарастване на спояващия СК за сметка на свързващия. Проверката на тази хипотеза изисква недвусмислена дейност на институциите по изобличаването на всички форми на потисничество в общността – икономическата власт, митът за оскъдицата, насилието, изопачаването, обвиняването на жертвата, интернализираното потисничество и много други.

 

3.3. Социалната структура и социалните институции

Социалната структура като набор от взаимосвързани институции – правителство, икономика, образование, здравеопазване, социални грижи, масмедии, семейство – налага на хората образци на поведение с помощта на правилата и ресурсите, които институциите отстояват и развиват. Същевременно и хората имат способността да влияят на социалния свят – да го отстояват във вида, в който съществува или да го променят в различна степен и по различни начини. Хипотезата тук е, че когато човешката способност да променя социалната структура е призната в езика, на който говорят институциите с хората от общността, свързващият СК нараства. Валидизирането на тази хипотеза изисква институциите да се синхронизират в езика си и да увеличат рязко публичното говорене за човешки права и демокрация.

3.4. Семейството

От гледна точка на социалната работа семейството изпълнява решаващите социални роли – раждане, отглеждане и социализиране на децата. То трябва да осигури икономическа сигурност и емоционална подкрепа на членовете си, както и място в обществото за всеки от тях. Когато дадено семейство успява да изпълни описаните задачи и роли, индивидите които то отглежда влизат в живота с голям личен социален капитал. Семействата от бедната класа сериозно се провалят в тази мисия по различни механизми. Най-често икономическите трудности отключват веригата: ниски доходи > икономическо бреме > родителски дистрес > нарушени семейни отношения > срив у децата, който се проявява с емоционални и поведенчески проблеми и нарушени компетенции. Хиотезата тук е, че високият свързващ СК на общността силно ще ограничи пораженията във всяка стъпка от веригата

3.5. Малките групи

Малките групи играят незаменима роля в живота на хората, като им помагат да подържат дейности, да усвояват ресурси и умения и да спазват и развиват норми за роли, сплотеност и лидерство с цел да постигат цели. Културата на гетото използва принадлежността към група и общност и функциите на груповото лидерство, за да утвърди отношения на зависимост, разрушителност и злоупотреба с членовете на общността. Хипотезата тук е, че прибягването до формата на малката група от страна на институциите, за да насърчат гражданското участие, е ефективен начин на противопоставяне на онези форми на местно органично участие, които действат често в опозиция на правителството, социалното и икономическото развитие и демокрацията и обслужват корупционни и престъпни намерения.

 

3.6. Формалните организации

Формалните организации улесняват живота на хората и организират обществото. Те са политически инструменти и служат за поддържане и подобряване на социалната система. Те могат да бъдат агенти на промяната, да развиват културата и общността и да се променят заедно с тях. Но те могат да бъдат и разрушителни сили, да служат на потисничеството и неравенството, да застрашават човешките права. Те са инструмент на държавната администрация, управлението и глобализацията и в този смисъл гражданското общество и демокрацията критично зависят от тях. Хипотезата тук е, че организациите днес са обект на толкова много проучавания и са обяснени по толкова много начини, че може спокойно да се каже, че за всяка общност в зависимост от особеностите на нейната култура и задачите пред съответната организация може да се намери формата, която да насърчи свързващия СК.

 

3.7. Общността

Общността се състои от хора, които са обвързани или географски, или от мрежи за комуникация, и които имат общи връзки и взаимодействат един с друг. В някои общности взаимоотношенията са лични и традиционни (gemeinschaft), в други те са безлични и договорени (gesellschaft). В нашия случай с Кюстендил става дума за географска общност, която се крепи на лични родови връзки с цялата им амбивалентна природа и която оцелява благодарение на организационната структура на целия град и неговите институции, на първо място социалната и здравна служба и училищата. Жизнеспособността на тази общност не е гарантирана от адекватна икономика и зависимостта и от социалната политика на държавата е много силна. Налице е патова ситуация.

В заключение трябва да се отбележи, че теорията на социалния капитал, която е основният инструмент, с помощта на която е подреден този текст, не може да ни изведе отвъд тази точка на застой и трябва да отстъпи на мисленето през социалния конфликт – изграждане на опозиция и използване на конфронтационна тактика като предизвикателство към привилегиите и потисничеството. Историческият опит – наш и на Европа – показва колко висока може да бъде цената на социалния конфликт и затова  препоръката е да се признае, че съществува вътрешна принуда и разногласие в самите общности и да се прибегне до програми за посредничество в тях по линиите на противопоставянето. Това действие на институциите ще направи реални трансформационните процеси в общността.

  1. 4. Цялостната политика за нарастване на свързващия социален капитал в общностите на даден град изисква първоначален проект за създаване на база за подкрепа на това начинание на територията на града.

Въвеждащият проект за новата социална политика на  се предлага да бъде четиригодишен . Водещата ценност в проекта е търсенето на  версия на преход към общност с  високо гражданско участие. Това търсене има няколко ясни посоки, които са изложени по-долу. То има засега и много неясни посоки, които се предполага, че постепенно ще бъдат разпознати.

Първата посока е изграждане на контакти с организациите в града (бизнес, училища, граждански сектор и пр.). Първоначалната цел ще е постигане на ангажиране през представителите на проекта на всички с влияние в града. С времето тези взаимодействия ще прераснат в мрежа от контакти.

 

Целта е да се установи съвместно говорене за града като общност с висок свързващ СК на територията на проекта и града. По този начин наченките на гражданско общество ще бъдат разпознати и регистрирани от участниците в проекта, което ще помогне на общината по-късно да направи партиципативна програма по проблемите на социалното неравенство с делегиране на инициативност, която ангажира бизнеса, гражданския сектор и местната власт. Освен това, така проектът ще получи признание от местните хора.

 

Втората посока е създаването на модерна служба за специализирана социална работа с тежките случаи, които животът в гетото създава. Ще бъдат подбрани окол 15 участници за четиригодишно експериментално обучение по социална работа. За предпочитане е то да бъде с характер на бакалавърска степен, което предполага университет, който е съгласен да разкрие временен филиал в града. Ползата за града ще бъде в това, че той ще се сдобие с местни кадри, компетентни да работят с тежки социални случаи. Ползата за университета е, че ще развие първата специализирана програма по проблемите на социалното неравенство възникнали в българска общност. Това ще донесе академично признание за университета.

 

Целта е да се проучи възможността социалната работа в България да бъде активен участник в утвърждаването на демокрацията и нейните институции, като индикатор за това ще бъдат промените в нивото на социалния капитал измерено с количествения метод на Chavis за усет за общност.

 

Третата посока е консултативната работата със служителите на общината. Тази консултативна работа ще има за прицел социалната идентичност на участниците и нейните промени при преход към институционална култура на участие и учене от опита. Водещата идея тук е, че новият контекст ще овласти групи от хора да искат да променят социалната реалност в съгласие със своите убеждения. Това ще преобрази работата на служителите в общината в сравнение със сега, когато повечето от гражданите не са съгласни да прибягват до силата на групата и така стават по-съгласни да приемат господството на общинската власт.

 

Целта е да бъде проверена възможността служителите да започнат да мислят за себе си като за хора с граждански ценности, които оправдават използването на силата на групата за отпор срещу потисничество, въпреки че са на служба при местната власт.

Ако посочените възлови преходи в публичното говорене, в социалната работа и в общинската администрация се окажат успешни ще може да се заключи, че е възможно целенасоченото повишаване на свързващия СК в общностите.

 

Тук възниква въпросът „Коя е  организацията, която може да приеме за своя идеята на проекта за целенасочено развитие на свързващ СК?”

 

 

  1. Ангажирането, обучението и консултирането по спецификата на отношенията в гражданското общество изискват промяна в убежденията на служителите с помощта на трансформиращото учене.

Голямата работа по проекта ще бъде обучение на хора в млада или средна възраст, които работят или ще работят в общинската администрация със социалните проблеми на гражданите. При това прицел на промяната през това обучение ще бъдат убежденията на тези хора, които слагат отпечатък в практиката им на реципрочност във връзките и доверието към другите в областта на деловите отношения. В професията на всеки от участниците в ролята на другия встъпват много различни хора, но почти всички те са членове на общностите в града, така както и всички обучавани са част от тези общности. Целта на обучението ще бъде реципрочността и доверието в човешките мрежи на общността да расте бързо в резултат от новия професионализъм на обучаването по проекта. На практика това означава, че служителите на социалния отдел към общината да станат нарастващ източник на свързващия социален капитал там.

Става ясно, че обучението трябва да разчита на учене от опита, защото целите му (промяна в убежденията) и профилът на обучаваните (хора в зряла възраст) не могат да бъдат постигнати освен в хода на редовната практика на обучаваните с техните клиенти. Всеки обучаван от тази прицелна група ще донесе в час личното си убеждение за това как се случват нещата в живота и ще трябва да ги промени трайно. Тази промяна е свързана с криза, а самото обучение ще наричаме трансформиращо (термин на Mezirow).

Трансформиращото учене се случва, когато зрелият индивид се въвлича в дейност, по повод на която се среща с възглед за живота, който е различен от неговия. Когато му се случи това ново преживяване и той улови как гледната му точка се променя от случилото се, той е постигнал трансформиращото учене. Дейността, която става повод за такава промяна в начина на виждане, може да бъде нещо обичайно за практиката на този човек или нещо съвсем ново в живота му. Проглеждането може да е по относително частен въпрос или може да засегне дълбока истина и да има различно силен ефект върху живота на обучавания. Обикновено в хода на трансформацията си човек изоставя тесни, проблемни, остарели разбирания, които неговият начин на осмисляне му е диктувал. Този начин е слагал отпечатъка си на възприятията му, мисленето, чувствата и нагласите му, от които са произтичали неговите намерения, очаквания и цели. Започвайки да вижда света по различен начин, човек неизбежно започва да вижда и себе си по ново му.