• bg
  • en

Концепция Анти Гето Проектът

Анти-гето пансион

Концепция за пансион за деца в уязвимо положение, производствен и екологичен парк към него.

Автори: Анна Иванова

            Ивайло Спасов

Въведение

Пансионът е пилотен проект, целящ да тества модел на мрежа от учебни заведения от пансионен тип с целоседмично пребиваване. Пансионът ще предлага целогодишно обучение, насочено към конкретни занаяти и професии, които ще се преподават и прилагат на място в хода на обучение. Той ще подготвя бъдещите зрелостници за успешна реализация на пазара на труда. Учебната програма ще следва минималните стандарти за средно професионално обучение в България и ще бъде разширена с допълнителни модули според производствения профил предлаган от конкретното учебно заведение и спецификата на целевата група.

Общ знаменател на всички училища-пансиони е акцентът върху устойчивото развитие и затворените екологични (енергийни и ресурсни) цикли. Всеки комплекс ще има свой екологичен парк, който от една страна, ще осигурява ресурси за функционирането на училищата, а от друга, ще има задачата да възпитава на практика децата в принципите на устойчиво развитие.

Маргиналността – подобно на крайната бедност – не е концентрирана в един регион или населено място на страната. Острови на маргинализация (гета) има в повечето български общини. Инициатива, която има амбицията да отговори на тези предизвикателства, каквато е Анти-гето проектът, неизбежно трябва да бъде регионализирана, отговаряйки на регионалното разпределение на предизвикателствата. Затова в дългосрочен план говорим за децентрализиран, стъпаловиден проект, в който постепенно се изгражда мрежа от училища-пансиони в различни райони на страната с различен професионален профил, пригоден към регионалните специфики на региона, в който се намира всеки отделен пансион.

В този смисъл проектът ще се реализира в две фази:

  1. пилотно тестване на идеята в рамките на едно училище-пансион, последвано от
  2. мащабиране на идеята, изграждане на същинската регионална мрежа.

Пилотното тестване на идеята съответства на развойния етап и производството на работещ прототип на качествено нов продукт. Имайки предвид спецификата на предмета на дейност, очаква се на тази фаза да бъдат инвестирани повечето човешки и интелектуални усилия, необходими за реализацията на цялото начинание. В рамките на пилотното тестване ще се отработят всички съдържателни аспекти на идеята и ще бъдат изработени отговори на многобройните открити въпроси. Ако след пилотна фаза имаме успешно работещо училище-пансион, изграждането на самата мрежа ще е въпрос на репликиране на вече изработен и тестван модел и ще зависи от наличието на ресурси  и политическа подкрепа. Поради мащаба на амбициите и стратегическото му значение предвид демографската ситуация в страната,

проектът не може да бъде реализиран без изрична политическа подкрепа от страна на българското правителство.

Настоящата концепция описва функционалните модули и етапите на реализация на един обект (пилотно училище-пансион). При неговото репликиране на втория етап от проекта (изграждане на същинската мрежа) ще се репликират и стъпките, описани по-долу.

Целеви групи

Основната целева група на училището-пансион са деца от маргинализирани общности, завършили начално образование или четвърти клас (първа образователна степен, ISCED1) и първите класове на основно образование (5-6-7 класове на втора образователна степен, ISCED2). Имайки предвид колко важно е доброто владеене на български език, притежанието на социални умения, както и основни хигиенни навици, пансионът ще поддържа дневни центрове за деца в предучилищна възраст и за допълнителна подготовка на деца след четвърти клас, с цел попълване на пропуските им в основни знания и умения преди постъпване в пансиона.  Една от формите за подобна подготовка ще бъдат летни обучителни лагери с интензивно „наваксващо“ обучение по български език и математика.

Според последни данни, около 43% от децата на възраст за втора образователна степен вече не посещават училище, а 13% са все още в първа образователна степен. Това на практика предопределя бъдещата им непригодност за наемен труд и ги обрича на оцеляване в познатите гетоизирани условия. В крайна сметка по този начин се възпроизвежда гето-културата. Следователно училището-пансион може и трябва да се маркетира като практически инструмент за противоборство срещу разпространяването на гето-културата в и отвъд маргинализирани общности.

„Маргинализирани“ не означава „етнически“. Вярно е, че повечето граждани от малцинствен произход (като например ромите) са бедни, но не е вярно, че повечето бедни са граждани от малцинствен произход. Училището-пансион ще прилага социални критерии за подбор, чувствителни към етно-културните специфики. Водещ критерий ще бъде социално-икономическият статут на семейството, а етно-културните характеристики ще са вторичен критерий.

Поради специфичното териториално разпределение на бедността и маргинализацията обаче си даваме сметка, че делът на деца от ромските гета в общия контингент на училищата ще бъде по-висок от дела на неромските такива. Според последното преброяване, като „Роми“ в България се самоопределят 325 343 души. В 56 населени места над 1000 души са се самоопределили като роми. В 32 от тях живеят между 1000 и 2000 роми, в 16 – между 2000 и 4000 и в 8 – над 4000 роми. При дефиниране на понятието „гето“ се използват различни критерии, но по най-груби сметки броят на ромските гета е между 400 и 800. Ако приемем, че едно училище ще покрива един регион със средно 5 гета, примерната бройка училища-пансиони, ако трябва да покрият ромското население, застрашено от маргинализиране, е между 20 и 100. Това обаче са приблизителни оценки, които подлежат на доуточняване в диалог с НСИ, МОН и изследователи, работещи сериозно по въпроса

В дългосрочен план мрежата от пансиони ще включва и учебни заведения, насочени към деца на мигранти, чиито семейства желаят да се установят в България.

Тези деца също са застрашени от трайна непригодност за наемен труд, ако своевременно не бъдат интегрирани в българските условия. Ако при техните родители интеграционните усилия са основно по отношение на език и познаване на местната култура[1], то при децата се добавя допълнителното предизвикателство за придобиване на знания и трудови умения.

Ако в случая с деца от български маргинализирани групи целта на мрежата е да прекъсне възпроизводството на гето-субкултурата, в случая с децата на мигранти целта е да не бъде допусната появата и укрепването на подобна субкултура.

Същност на идеята

Пансионът (или мрежата от пансиони) ще се отличава от подобни училища с професионална насоченост по това, че ще дава възможност на деца от маргинализирани общности – онези, които нямат шанс да се впишат в традиционната образователна система втора степен средно образование – да получат базови умения, знания и навици (трудови, хигиенни, социални). Критично важен компонент е придобиването на специалност, която да ги постави в равностойно положение на пазара на труда. Към обучителните модули и предмети ще бъдат добавени и часове и предмети от общ характер (как функционира обществото, какви отговорности и права има всеки гражданин, ежедневието на един средно успял европейски гражданин и какви усилия са необходими за постигане на едно или друго, начална правна култура).

Заведенията, насочени към деца на мигранти, ще предлагат допълнителни модули по български език, история и култура, а учебната програма ще бъде пригодена към техните специфични потребности (например, психологически занятия за справяне с пост-стресови състояния).

Пансионът ще функционира на седмичен принцип. Децата живеят и учат в кампуса през петте работни дни. В събота и неделя те могат (но не са задължени) да бъдат със своите семейства, за да се поддържа здрава връзката между поколенията. Ако изберат да са със семействата си, родител, настойник или упълномощено лице поемащо детето (и отговорността за него) и се задължава да го върне до неделя вечер. Конкретните механизми в това отношение ще следват изпробваната практика на елитните пансиони в западна Европа.

Докато децата пребивават в кампуса, отговорността за тях носи персоналът на пансиона и неговият директор. Отговорността е структурирана в два пласта, по отношение на учебния процес и по отношение на битово-поведенческите и възпитателни аспекти.


[1]Приема се, че държавата ще разработи в най-близко бъдеще стратегия за селективен подбор на потенциални мигранти чрез система от „синя карта“ или други подобни механизми


Учебният процес е структуриран хоризонтално, по традиционни смесени класове от един и същи набор. Отговорността за обучителния процес носи ‚класният ръководител‘ на всеки клас, включващ деца от един и същи набор

  • Отговорностите за битовите условия за съвместното живеене са структурирани вертикално, по групи момчета и момичета от всички набори, живеещи заедно в кампуса. Всяка група има ‚настойник‘ от преподавателския състав, който живее постоянно в кампуса.

Учениците от горните класове подпомагат класните ръководители и настойниците в кампуса по отношение и на двата  пласта. Всеки ученик от горен клас поема опеката над ученик от долен клас и му помага да постига добър успех и поведение. За целта в рамките на пансиона ще бъде приложена схема за материално и нематериално стимулиране – учениците-ментори ще получават оценка за „менторство“, а също така ще бъдат стимулирани морално и в дългосрочен план – със стипендии, които ще получават най-успешните „ментори“ в зависимост от успеха на техните подопечни.

По време на междусрочните ваканции и официалните празници учениците се прибират у дома – освен в изключителни и обосновани случаи. По време на лятната ваканция за учениците ще бъдат организирани производствени стажове в рамките на ученически обмен в чужбина, както и летни почивни лагери. Целта на тези стажове и лагерите е да се отвори кръгозорът на децата отвъд обичайното и познатото, за да видят защо има смисъл да направят усилието да дадат повече от себе си.

Функционални модули и необходими ресурси

Пансионът (и съответно мрежата от пансиони) има стандартизирани базови функционални модули:

  1. Обучителен модул – трета обучителна степен (от 5 до 12 клас) с придобиване на трудови навици и сертификат за професия. Към този модул ще функционира и дневен център за следучилищна подготовка (тип „занималня“ за деца от околните начални училища, в които децата да наваксват липсите от основно училище, да подобрят нивото си на български и основните ЗУН.
  2. Жилищно-битов модул
    1. общежитие за учениците, с обща социална част, дневна и столова, с индивидуални стаи за учащите със санитарни помещения, стаи за подготовка и библиотека;
    2. жилищни помещения за възпитатели;
  1. Екологичен парк, който ще функционира по модела на „социално предприятие“ и ще цели;
    1. да въведе учениците в хода на тяхното ежедневие в принципите на устойчиво развитие, като осигури минимален (а в перспектива – и нулев) екологичен отпечатък на комплекса;
    2. да генерира финансов ресурс за покриване на текущите му оперативни разходи;
  2. Производствен модул – към пансиона ще функционира мини предприятие, съответстващо на секторния профил в който се специализира съответното учебно заведение (лозарство, винарство, текстилна промишленост, зидаро-мазачество). Този модул функционира като реално предприятие, което произвежда продукция и търси за нея пласмент, а учениците са ангажирани в него като стажанти/практиканти за придобиване на опит.

Преценката на необходимите ресурси е направена на база „малко, но пълноценно училище-пансион“, подходящо за пилотен проект за тестване на модела.

Според последни данни в България се изисква едно училище да има поне 82 деца. Този мащаб е подходящ и за бъдещото мащабиране на модела. Пансионът ще обучава 96 деца разпределени в 8 класа (до 12 клас) по 12 деца,  по примера на Финландия – по-малки групи за по-ефективен процес, време за всяко едно дете, съобразно неговите нужди и потребности. Преценката на необходимите ресурси е направена на тази база.

Обучителен модул

Училищни помещения. Те могат да бъдат в една или няколко сгради (в зависимост от проекта и строителните технологии). Добрите практики от подобни пансиони в Европа показват тенденцията към „кампусен“ вариант, в който училищните помещения са разпръснати в малки едноетажни или двуетажни постройки с вътрешни дворове и галерии, оформящи общото пространство по човешки-интуитивен начин. Независимо от дизайна на кампуса, необходими са минимум:

  • 8 класни стаи от кабинетен тип с капацитет 12-15 деца в клас
  • 4 специализирани кабинета
  • физкултурен салон
  • учителска стая
  • кабинет на директор
  • счетоводство
  • лекарски кабинет

Персонал:

  • педагогически-възпитателен:
    • десет учителя (те водят специфични предмети и дават дежурства в кампуса)
    • пет възпитателя (те са и преподаватели по специфични предмети, но водят часовете и предметите от общ характер, живеят в жилищните корпуси сред учениците и са техни настойници)
    • директор
    • психолог
    • лекар (местна здравна служба)
  • мениджмънт и организация:
    • счетоводител (външна услуга или обслужващ счетоводно няколко пансиона)
    • готвач
    • двама помощници в кухнята
    • градинар (води и часове по градинарство
    • домакин/хигиенист в училището – той ще организира учениците да почистват класните стаи на ротационен принцип, ще раздава почистващи пособия и т.н. и ще контролира хигиената.
    • хигиената в жилищните помещения също ще се поддържа от учениците – всеки своята стая и на ротационен принцип общите части.

Жилищно-битов модул

Приемаме, че в пансиона постоянно ще живеят учениците и възпитателите. Кампусът е разделен на:

  • Общежитие за момчета
    • 30 двойни стаи
    • Споделени бани и санитарни помещения според възможностите на сградата, но с изискване една санитарна единица да обслужва не повече от 5 деца.
    • 5 гарсониери за възпитателите-настойници (спалня с хол и интегриран кухненски бокс)
  • Общежитие за момичета
    • 30 двойни стаи
    • Споделени бани и санитарни помещения според възможностите на сградата, но с изискване една санитарна единица да обслужва не повече от 4 деца.
    • 5 гарсониери за възпитателите-настойници (спалня с хол и интегриран кухненски бокс)
  • Столова с кухненски модул
  • Обща дневна и зала за извънкласни занимания (библиотека, място за съвместни игри, компютри)

Както и при обучителния, жилищно-битовият модул може да бъде в една или няколко сгради. Пространството ще бъде планирано така, че да създава усещане за уют, а не „дом за изоставени деца и юноши“.

Екологичен парк

Освен новаторски по отношение на образователните и интеграционни модели, училището-пансион ще бъде и модерен вариант на заведение с нисък (в идеален вариант – нулев) екологичен отпечатък. Целта е не само да бъде постигната енергийна независимост, но самото училище да се превърне в модел по отношение на икономическа и екологична устойчивост. За целта училището-пансион ще цели да „затвори“ поддържащите цикли и ще има екологичен парк със следните под-системи:

  • Управление на вода
  • Собствен водоизточник на питейна вода
  • Събиране и озониране на дъждовна вода
  • Пречиствателна станция за отпадни води
  • Управление на отпадъци (сепариране, рециклиране и компостиране)
  • Интегрирано управление на енергийните ресурси за постигане енергийна автономност на комплекса, както и производство и (евентуално) продажба на енергия за осигуряване самоиздръжката.
  • Енергиен компонент към управлението на отпадъци
  • Производство на електрическа енергия (соларни панели, ветро генератори)
  • Производство на топлинна енергия
    • термо помпи
    • добив на енергия от битов и хранителен отпадък
    • производство на пелети

Производствен модул

Производственият модул ще бъде разширен кабинет по трудово обучение, оборудван с базови съвременни технологии и екологична насоченост. В този вариант от ключово значение ще бъдат партньорските връзки с бизнеса, който да бъде „производствена площадка“ за стажове и набиране на опит.

Екологичният парк ще бъде интегрална част от цялото функциониране на училището-пансион и на производствения модул. От една страна, учебната програма на горните класове ще включва „Основи на управление на природни ресурси“. От друга, производствените звена на енергийния парк ще дават възможност за натрупване на практически опит и реално производство – например, на био-пелети от отпадъци от селското стопанство или био-маса (дървесен материал от прочистване на дерета, поддръжка на паркове и т.н.). Тази производствена дейност на училището-пансион ще бъде реализирана по модела „социално предприятие“, което ще генерира ресурси за покриване на текущите оперативни разходи на училището-пансион и за покриване на дългосрочния инвестиционен кредит чрез приходи от продажба на собствена продукция и реализация на проекти по линия на проекти за енергийна независимост, трудова заетост и т.п.

Освен общо-застъпената екологична устойчивост, всяко училище-пансион ще има своя тематична насоченост на обучението, свързана с профила на местната икономика на региона, в който се намира пансионът. За пансион, който ще се специализира в областта на интензивното земеделие, вероятно ще са необходими две стопански помещения, минимален стопански инвентар и арендована земя – около 5 декара (точните параметри ще се уточняват в последствие). За пансион, който специализира в шивашко производство е необходимо хале с 15 шевни машини, кроячна стая, гладачно помещение. За пансион в областта на сервизна авто мототехника  – оборудван сервиз с обучителни кабинети.

Функцията на маркетиране на готовата продукция (предоставяните услуги) ще се изпълнява от специалист или звено  в Анти Гето Проектът и като начало ще бъде централизирана. Целта е да се постигне хоризонтална интеграция между производствените звена на мрежата от пансиони.

Други хоризонтално интегрирани функции също ще са централизирани – връзки с медиите, международни проекти, лобиране и реклама, подбор на персонал и т.н.

Връзки с други заинтересовани страни, имащи отношение към проекта

Идеята може да проработи само ако учениците имат завършено начално образование и са мотивирани да учат. Това не може да се постигне без участието на редица партньори, които са част от палитрата „стейкхолдъри“ в областта на ромската интеграция – родители и представители на ромските общности, ромски организации, персонала на началните и основните училища, посещавани от децата от маргинализирани общности до момента на встъпване в пансиона. Производствената насоченост на идеята отрежда в нейната реализация и важна роля на местния бизнес и неговите представители.

Връзка с родителите, местните общности и с ромски организации

Училищата-пансиони целят да не допуснат възпроизводството на гето-културата в маргинализирани общности, а не да откъснат децата от техните семейства и общност. Преодоляването на гето-културата е възможно само с участието и съдействието на родителите. Проектът ще насърчава положителни ценности и нагласи, характерни за тези общности, но понастоящем закърнели и подтискани от инерцията на гето-културата.

Затова и първа стъпка при реализацията е осигуряването на разбиране и подкрепа от страна на родителите. Поддържайки и насърчавайки жива връзка с родителите, децата могат да станат проводник на промяна в самите общности и този процес ще бъде част от целия проект.

В този смисъл проектът не може да се реализира изолирано от ромското гражданско общество и ромските организации. Подборът на реални партньори (а не на паразитиращи посредници) ще бъде труден, но задължително условие за успех.

Връзка с академичната общност

Същото важи и за експертната общност. В страната има натрупан съществен капитал с опит от работа и знания за ромите. От една страна, повече от скромните успехи в областта на ромската интеграция се дължат на непознаването и неизползването на тези знания.[2] От друга обаче тази експертиза е в повечето случаи академична, липсва  ѝ бизнес-ориентация (какво конкретно да се направи, в каква последователност, срокове и етапи за постигането на какви измерими цели и срещу какви ресурси). Шансовете за успех на начинанието ще са скромни, ако поне част от експертната общност (онази, която има реална експертиза и знания) не бъде привлечена като съюзник с конкретна роля в реализирането на проекта.

Това ще бъде изключително трудно поради смесицата от митове, политическа коректност и неолиберални идеологеми, според които „пазарът ще реши всичко“. Показателно е, че

малкото изказвания, пледиращи за подходи, близки до предлагания от Анто-Гетото, идват от експерти вън от обичайните заподозрени „специалисти по ромска интеграция“.[3]


[2] Николай Тилкиджиев и колектив (2009). Отпадащите Роми. Изследователски труд. Институт Отворено Общество; Моника Роси (2013). В преход: ромите в българската образователна система. „Население“ – специален брой, 5-6, 2013. Институт за изследване на населението и човека, БАН.

[3]Пример за това е докладът Мария Симеонова (философ), Даниела Коруджиева (културолог) и Лора Петрова (юрист), изготвен за регионалното бюро на Фондация  “Фридрих Еберт” през 2007,Ромите в България:  новите предизвикателства. Аналитичен доклад. Реакцията на Йосиф Нунев (признат експерт в областта на образованието на ромите и самият той ром) е показателна за това колко деликатна е темата и колко важно е адекватното й комуникиране (Кому е нужно ромите да бъдат третирани само като носители на проблеми?), Коментар,28 Май 2007.


Връзка с началните и основните училища

Ключова е работата с персонала на началните и основните училища, посещавани от децата от маргинализирани общности. Понастоящем основно слабо звено в областта на ромското образование е началната образователна степен. Ако децата завършват начално образование без елементарни знания (каквато е масовата практика), провалът им в пансиона е предизвестен. Мотивацията на учителите в тези училища е сред сериозните проблеми. От друга страна, системата от пансиони-училища не бива да дублира сега съществуващите структури. Основната идея е училищата-пансиони да бъдат модел и цел, която да осмисли по-добрата работа на началната образователна степен. За целта:

  • в училищата-пансиони ще бъдат създадени дневни центрове за деца от околните начални училища, където децата ще прекарват част от деня и ще наваксват както учебния материал, непокрит от основните им училища, така и социални навици, общувайки с учениците от пансиона. Тези ученици ще бъдат ролеви модел за по-малките и ще бъдат основен мотивационен стимул те да се трудят;
  • успоредно с това ще се разработят механизми, чрез които учителите в началните училища да бъдат ангажирани в начинанието и да бъдат заинтересувани от това децата да имат необходимите знания да продължат образованието си в пансиона. За целта ще бъдат разработени целеви програмни схеми и съвместни проекти за насърчаване както на децата и техните родители, така и на учителите в началните училища;

Друг важен мотивационен компонент при реализацията на пансиона ще бъде конкурсното начало. Приемането в училище-пансион ще става с конкурс с ясно дефинирани критерии за деца от 5 клас, завършили начално училище. Конкурсът ще се провежда от учители, психолози и социални работници, които познават спецификата на работа, по ясни критерии и методика за оценка на кандидатите.

Приемането на мотивирани и будни деца в първия набор ще е ключово за успеха (те ще са примерът и менторите за последващите випуски). За целта активната работа с околните начални училища ще започне още в началната фаза на проекта (преди инвестиционния цикъл).

Връзки с бизнеса

И в двата си варианта успехът на пансиона зависи от тясното сътрудничество с местните бизнеси. В „големия“ вариант производствената функция ще бъде изнесена в предприятия, с които ще се сключат договори за сътрудничество. В „мрежовия“ вариант пансионите могат да играят роля на инкубатор за бъдещи кадри, отговарящи изпреварващо на потенциалните нужди от квалифицирани кадри на бизнеса в съответния регион.

Етапи на реализация

Съдържателни аспекти на пилотната фаза

На този етап ще бъдат тествани, конкретизирани и допълнени основополагащите хипотези зад цялостната идея и ще бъдат отработени в реално време (реална реализация) всички процедурни стъпки и функционални модули на училището. Въз основа на опита от първата година функциониране на училището-пансион ще бъдат натрупани емпирични аргументи защо идеята заслужава подкрепа, какви са необходимите разходи и съответните ползи за обществото (колко ще струва изваждането на един младеж от омагьосания кръг на гето-културата и защо тази инвестиция си струва).

Във фазата на пилотно тестване:

  1. Ще се мине през целия процес на регистрация и лицензиране на частно учебно заведение и ще бъдат изготвени документните пакети за всеки етап с оглед бъдещото репликиране на идеята в рамките на регионална мрежа;
  2. Ще бъдат изработени и тествани основните комуникационни послания и стратегии, призвани да мобилизират подкрепа за проекта;
  3. Ще бъде изградена система за подбор и допълнителна квалификация на персонал и ще бъдат разработени обучителни модули за бъдещите преподаватели и настойници;
  4. Ще бъде отработен моделът с ангажиранността на родителите в самият процес, включително и чрез обучителни модули, насочени към тях;
  5. Въз основа на съществуващите данни за регионалното разпределение на маргиналността и регионалните специфики (икономически, демографски, инфраструктурни) ще бъде изработена карта на разпределението на бъдещата мрежа от училища-пансиони,
  6. Ще бъдат тествани подходящи технологии за устойчиво екологично функционирне на комплекса и основните компоненти на еко-парка;
  7. Ще бъдат натрупани емпирични данни, въз основа на които ще се конкретизират количествените инвестиционни параметри и ще се изработи система от индикатори за постигнат резултат, въз основа на които;
  8. Ще бъде изготвен подробен инвестиционен проспект, който ще се ползва при набирането на средства за реализирането на втората фаза;

След пилотното тестване на идеята ще бъде изградена същинската регионална мрежа.

Варианти за реализация на пилотната фаза

Пилотната фаза може да се пилотира в два варианта:

  1. Инвестиция „на зелено“, при която целият обект се изгражда от нула;
  1. Реновираща инвестиция – надграждане и реновиране върху съществуваща материална и организационна база (училище)

Всеки от двата варианта има своите плюсове и минуси, обобщени в таблицата по-долу.

Инвестиция на зелено Реновиране
Зависимост от партньори Малък брой партньори, проектът не е зависим от местни интереси, корумпирани кметове и т.н. Голям брой партньори, трудна координация, риск от rent-seeking нагласи на местните партньори
Материална база Новоизградена, пасивна, екологична, съответстваща на съвременни стандарти и технологии Морално и физически остаряла. Но, от друга страна, оптимизацията на училищната база ще освободи помещения. Евентуалното им предоставяне от страна на МОН би било проява на ангажимент.

 

Финансиране Може да се очаква финансиране за иновативен модел и при това от огромен мащаб. По-лесно е да се осигури

a.       Поради по-малките обеми

b.      За пилотен проект

По-нататъшната експанзия ще е по-лесна въз основа на доказан и документиран опит

Приложимост на натрупания опит Приложим за инвестиция на зелено Приложим за оползотворяване на съществуващия сграден фонд

Вариантът „реновиране“ може да се реализира в под-вариант „десегрегиране на ромско училище“. В този вариант ще бъде преустроено съществуващо ромско училище, като бъдат добавени функционалните компоненти на пансиона и бъде издигнато неговото качество.  В този вариант проектът предполага тясно сътрудничество с местната власт, която да бъде политически гарант и да е склонна да участва в неговата реализация в рамките на публично-частно партньорство.

Процедурни аспекти

Проектът следва да се впише в стандартните процедури за откриване на частно училище (описани подробно в отделен документ). Накратко, частно училище може да бъде открито след като съответната молба бъде разгледана и одобрена от Министъра на образованието и науката. Документите за откриване на частно училище се внасят в Министерството целогодишно като подадените до 31 януари документи се разглеждат за откриване или преобразуване на училище за предстоящата учебна година. Решение се взима в двумесечен срок от крайния срок на подаване. До 31 януари следва да са налице следните документи:

  1. Документи, свързани с проекта за организация на училищното обучение:
    1. проект на учебен план, разработен съгласно държавните образователни изисквания;
    2. сведение за директора и учителския състав с пакет съпровождаща документация;
    3. проект на договор за обучение с пакет съпровождаща документация;
  2. Документи, свързани с материално-техническата база:
    1. акт за собственост или договор за ползване със срок най-малко две учебни години, считано от учебната година на откриване;
    2. проект или заснемане на материалната база с обзавеждане, отговарящ на нормативите за проектиране на съответния вид училище;
    3. проект за преустройство или ново строителство с обзавеждане, отговарящ на нормативите за проектиране на съответния вид училище;
    4. обяснителни записки по всички части (архитектура, конструкция, водоснабдяване и канализация, електроснабдяване, отопление и вентилация), съобразени с нормативните изисквания и изготвени от лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност;
    5. хигиенно заключение за проектна документация от органите на държавния санитарен контрол;
    6. писмено становище по проектната документация от органите на пожарна и аварийна безопасност;
    7. санитарно разрешително, издадено от съответния териториален орган на санитарен контрол;
    8. сертификат за съответствие с нормативните изисквания за пожарна безопасност, издаден от съответните органи на пожарна и аварийна безопасност или становище за разрешаване ползването на обекта по предназначение, издадено от органите на пожарна и аварийна безопасност;
    9. разрешение за ползване, издадено от съответния компетентен орган, или удостоверение, издадено от съответната общинска (районна) администрация, че обектът може да се ползва по предназначение.
  1. Документи за осигуряване на медицинското обслужване на учениците – договор с медицински специалист с пакет съпровождаща документация

Пускането в експлоатация на училището-пансион може да стане по два начина – стъпаловидно и цялостно. При първия вариант през първата година ще бъде открит един клас (пети) и всяка следваща ще бъде добавян следващият. При този вариант съответно и приемът ще бъде улеснен (по един випуск годишно). Вторият вариант предполага „ударно“ да бъдат приети всички випуски наведнъж, което ще бъде трудно както от процедурна гледна точка (трябва да бъдат проведени конкурси за всички класове едновременно), така и откъм подбор на идентифицирането на достатъчно мотивирани и подготвени кандидати.

Разпределение във времето

Сезонността на дейността (в рамките на учебна година) и срокът за подаване на документи предопределят етапите на реализация:

  1. Подготвителен етап – съдържателна част (подготовка на документите, свързани с проекта за организация на училищното обучение):
    1. Изготвяне на учебен план
    2. Подбор на персонал и сключване на индивидуални договори
  2. Подготвителен етап – строителна документация
    1. Придобиване и преотреждане на парцел
    2. Виза за проектиране
    3. Проектиране
    4. Одобрение на пакет проекти (идеен, конструктивен, ел, ВиК, отопление и т.н.)

3. Инвестиционен цикъл

  1. Връзка с инфраструктури (вода, канал, ток)
  2. Реализация на строително-монтажни работи
  3. Акт 15/16
  4. Допълнителни заключения за съответствие според изискванията на МОН

4. Пускане в експлоатация

  1. Подбор на ученици
  2. Посещения по места и срещи с родители
  3. Сключване на индивидуални договори с родители

При оптимална организация и благосклонно отношение от страна на местната администрация етапи „А“ и „В“ могат да бъдат извършен и в рамките на една календарна година. Етап „D“ може да бъде извършен между 1 април (получаване на лиценз) и 1 септември. Ключов момент е етап „С“ (инвестиционен цикъл). Ако приемем, че подготовката на строителния цикъл на обект на „зелено“ и връзка с инфраструктури е половин година и самото изграждане е една година[4], в оптимистичен вариант се очертава следният инвестиционен цикъл:

  1. Подготвителен етап (съдържателна част): ноември 2016 – декември 2017
  2. Подготвителен етап (строителна документация): ноември 2016 – октомври 2017
  3. Реализация на строително-монтажни работи:
    1. Подготовка на площадката и връзка с инфраструктури: октомври 2017 – февруари 2017
    2. Същинско строителство: март 2018 – декември 2018
  4. Пускане в експлоатация: април 2019 – септември 2019

Следователно, пилотният модел на училището-пансион в който и да е от двата варианта (на зелено или реновиран съществуващ обект) може да заработи най-рано на 15 септември 2019. Имайки предвид количеството процедурни изисквания, по-реално е това да се случи на 15 септември 2020.

Организационно обезпечаване на проекта

За да се реализира подобен проект в Анти гето е необходимо да се осигури следното:

  • Координатор на проекта
  • Счетоводител на проекта
    ––––––––––––
    [1]Приема се, че строителството ще се извършва с модулни панели минимизиращи мокрите процеси
  • Маркетинг координатор на произведената продукция
  • Специалист връзки с обществеността
  • Социален работник – мост между родителите от гетото и децата
  • PR и лобиране
  • Координатор съпътстващи (допълващи) проекти