• bg

Права на човека и либерализъм

автор: доц. Хралан Александров

История на либерализма 

  • Либерализмът е политическо и морално учение, чиито корени отвеждат към  философската традиция на античността (идеята на стоцизма за естествения закон) и на западното християнство (моралният закон на Тома от Аквино).
  • Разцветът на либерализма като политическа доктрина е свързан с епохата на Просвещението (17-18 век) и възхода на рационализма (учението за естествените права на Джон Лок)
  • От края на 18 век до днес идеите за правата на човека оказват силно влияние върху сферите на правото, морала и управлението и се утърждават като една от водещите политически философии.
  • Ключови събития в модерната история и техните основополагащи документи – Създаването на САЩ (Декларацията за независимост) и Френската буржоазна революция (Декларацията за правата на човека и гражданина) – са вдъхновени от тази философия.
  • Учението за човешките права подготвя възхода и утвърждаване на философията и практиката на либералната демокрация, които на свой ред гарантират спазването на правата на човека чрез от демократичните процедури и правовият ред.

Същност на либерализма

  • Либерализмът поставя индивидът с неговите „естествени” и „неотменими” права в центъра на етичния дебат. Човешкото достойство, свобода и право на избор са основни ценности на либерализма.
  • Приемането и практикуването на тези ценности е въпрос на личен избор, но осигуряването на възможност за това е въпрос на правна и политическа уредба на обществото.
  • Основната грижа на либерализма е създаване на условия за индивидуална свобода, разбирана като ненамеса в личния живот и система от правни гаранции срещу произвола на властта.
  • Тези гаранции за индивидуална свобода са формулирани на езика на човешките права.

Правата на човека

  • Правата на човека са динамична материя, която постоянно се развива и обогатява, обхващайки нови измерения на социалните, икономически, политически и междулиностни отношения, както и отношенията на хората със заобикалящия ги свят.
  • Исторически правата на човека се обособяват в две основни категории: негативни и позитивни, или права от първо и от второ поколение.
  • Негативни са правата, които държавата трябва да зачита чрез ненамеса: правото на собственост и частна икономическа инициатива, на сдружаване и участие в политическия живот, на свободно придвижване, свобода на словото и пр.
  • Позитивните права изискват държавна интервенция чрез регулиране на отношенията между отделните социални групи и преразпределяне на ресурсите на обществото, за да бъдат осигурени минимални условия за достойно съществуване на всеки гражданин – правто на труд, на образование и здравеопазване.
  • Негативните права, известни още като права от първо поколение, обикновено са формулирани като индивидуални права, тъй като техен титуляр е отделният индивид.
  • Позитивните права, или правта от второ поколение, са често пъти колективни – техен титуляр са социални групи, например самотните майки, възрастните хора, хората с физически и умствени увреждания и др., както и културни групи като различните етнически и религиозни малцинства.
  • Правата от първо поколение са в основата на идеологията и политиката на класическата либерална демокрация.
  • Правата от второ поколение са в основата на идеологията и политиката на модерната социална държава.

Направления в либерализма

  • Либерализмът се разделя на две направления: либертарианство и егалитарен либерализъм.
  • Либертарианците вярват, че от защита се нуждаят единствено негативните права, които гарантират свобода на индивидите да правят каквото преценят за добре, без държавата да се намесва в индивидуалния избор.
  • Либертарианците са поддържници на минималната държава, която да защитава личната свобода и правото на собственост и се противопоставят на всички ограничения върху свободата на избора като забраната на аборта, контрола върху наркотиците и тютюнопушенето и пр.
  • Егалитарните либерали, напротив, смятат, че правото на избор е безмислено без достъп до адекватни ресурси за осъществяването на този избор. Затова всеки трябва да има позитивното право на определен минимум от ресурси и услуги, които да гарантират равенство на възможностите.
  • Основният въпрос за егалитрните либерали е: какво е необходимо да предостави държвата, за да осигури позитивните права съгласно принципа за взаимно зачитане.

Ограничения на либерализма

  • Слабостта на либерализма като морално учение се състои в това, че следвайки картезианския възглед за човека, той конституира като субект на правата автономният рационален индивид, който се съотнася с останилте от позицията на осъзнати правни и етични принципи.
  • Самосъзнатият и рационален морален субект обаче е по-скоро абстракция, отколкото валидно описание на човешкото същество.
  • Извън полезрението на либералните учения за етиката остават такива измерения на човешкото състояние, като зависмостта от грижа в съдбовните първи години от живота, родствените връзка, културните традиции и пр.

Етичните основания на човешките права

В областта на моралната философия учението за правата е развито от немския философ Имануел Кант в неговия фундаментален труд “Критика на практическия разум”. Кант отстоява възгледа, че човешките същества трябва да бъдат третирани с уважение, като цел сами по себе си, а не като средства за постигането на външни спрямо тях цели. Основание за такова уважение според Кант е способността на всяко човешко същество за “морално действие”. Моралното действие според Кант се основава на безпристрастни правила, извлечени от разума. Ярък изразител на Просвещенския рационализъм, Кант издига разума в ранг на морален законодател с универсална юрисдикция. Съвременните последователи на Кант твърдят, че тъй като хората са способни да взимат разумни решения за това как да живеят и да прилагат тези решения на дело, те трябва да имат правото да го правят. Тези права произтичат от статуса на човешко същество на всеки отделен индивид и в този смисъл са универсални и всички политически системи са длъжни да ги зачитат. Задачата на либерализма като политическа практика е да изгради такъв набор от правила и процедури, регламентиращи отношенията между индивида и държавата, които да гарантират зачитането на правата.

Спорът за свободата

Основен въпрос на либералата философия и практика е какъв възглед за свободата възприемаме като изходна позиция за общественото и политическо устройство. Съществуват най-общо две дефиниции на свободата – негативна и позитивна. Според първата достатъчно условие за свободата е отсъствието на външна принуда, което се постига чрез гарантиране на основните човешки права. (Вътре в този възглед се води дебат дали свободата е ограничена само от политическата и институционална принуда, или също от икономическата принуда, и съответно в каква степен  обществото следва да се ангажира с осигуряване на условия за достоен живот на всеки от неговите членове.) Според позитивната дефиниция отсътвието на принуда не е достатъчно условие за свободата, ако хората не са подготвени да се възползват по смислен начин от предоставените им възможности. Този възглед допуска намеса на външни спрямо индивида агенции (просветени правителства, загрижени институции и пр.) във взимането на важни решения за неговото бъдеще в случй, че той не е в състояние самостоятелно да направи добър избор. Този етичен конфликт между ценностите на автономността и неограничената свобода и на добронамереното попечителство се проектира както в публичната политика, така и в практиката на помагащите професии.