• bg

Отношения на малцинственост

автор: доц. Хралан Александров

1. Какво разбираме под отношения на малцинственост?

Субстанциални характеристики         Отношенчески харакатеристики

Етническо различие                                           Сегрегация

Инвалидност                                                       Изолация

Хомосексуалност                                                Маргинализация                                                Зависимост от наркотици                                  Дсикриминация

Психична болест                                                 Попечителство

Жертви на насилие                                             Виктимизация

Расово различие                                                  Изключване

Бедност                                                                Експлоатация

  1. Как се изучават отношенията на малцинственост?

Позитивистка парадигма                      Отношенческа парадигма

(Социология, антропология,                    (Науки за човека)

етнология, история, политология)

Изучава:                                                     Изучава механизмите на:

Особености на групите                            Постигане на групов идентитет

История                                                     Обособяване и отграничаване

Традиции                                                   Конструиране на различия

Култура                                                     Програма за ориентиране

Представителство в:                                Обяснителни схеми за света

  • Медиите Предразсъдъци и стереотипи
  • Администрацията Контрол и доминиране

      –     Институциите                              Поддържане на статус

  1. Защо се изучават отношенията на малцинственост?
  • Развитие на практиката на общностите и институциите: отстояване на принципа на меритокрация и отхвърляне на промоцията чрез привилегии.
  • Политиката на утвърждаващо действие като опит за компенсация на непривилегирования статус.
  • Подобряване отглеждането и възпитанието на новите членове на общността: възпитание на граждански ценности – толерантност, зачитане и любопитство към различието.
  • Разпознаване на отклоненията и тяхното лекуване, отстраняване и преодоляване: пораждането на малцинственост се дефинира като патология на механизмите за изграждане и поддържане на идентичност.
  1. Как се злоупотребява с отношенията на малцинственост?
  • Злоупотреба отвън (от страна на мнозинството) – изключвне, дискриминация, маргинализация, гетоизация, сегрегация, виктимизация, попечителство.
  • Злоупотреба отвътре (от страна на лидерите на малцинствената общност) – поддържане на зависимост, затваряне, контрол, експлоатация.
  • Връзка между злоупотребите отвън и отвътре.

Понятието “малцинство” в социалните науки

Шермърхорн (Shermerhorn 1970:17) предлага следната схема, за да открои спецификата на понятието малцинство:

                     Размер                        Власт

                                 Доминираща група

Група А              +                                   +        Мнозинство

Група В              _                                    +         Елит

                                Подчинени групи

Група С              +                                    _       Маси

                                                                     (mass subjects)

Група D              _                                    _       Малцинство

AD и BC са типични интергрупови конфигурации

Тази класификация, макар и схематична, отразява основният акцент на повечето схващания за малцинство, а именно, че определящи са размерът му, но най-вече отношението към властта. Позицията малцинство се свързва с недостиг на властови ресурси, с подчинено положение. Противоположните примери – като малцинството н белите в Южноафриканската република при режима на Апартейд- се оценяват като изключение, потвърждаващо правилото.

Малцинствеността като феномен на човешките отношения

Психодинамичната парадигма изследва механизмите, чрез които индивидите се свързват в групи и допускат да бъдат обсебени от груповата душевност (group mentality) до степен да абдикират от автономно мислене и поведение. Въвежда се тезата, че моделът на изграждане и постигане на идентичност чрез свързване с първична група на чувствата (satient group) е мощна базова програма за ориентиране в света, заложена в преживяванията от ранно детство, с която умът работи цял живот. Свързването с групата чрез чувствата, а не чрез разума, е условие за емоционално благополучие и успех в ред ситуации – семейството, участието в спортен отбор, джазов оркестър и други колективи, чиято работна задача изисква хармонизиране на членовете на нивото на груповите емоции. Принадлежността към такава група на чувствата предполага известно размиване на индивидуалните граници и приемане на груповата идентичност, което означава обособяване и отграничаване спрямо останалите човешки общности. В парадигмата на груповите отношения феноменът малцинственост се разглежда като патология на този механизъм за постигане на идентичност чрез принадлежност към първичната група. Когато се озове в ситуация с различен човек на своя територия, по силата на базовата програма за групова принадлежност, човек е изкушен да злоупотреби с превъзходството си, като се свърже с различния човек от позиция на представител на доминиращата група. Гражданското поведение повелява да сдържаме този порив и да се свързваме с уязвимия човек по равнопоставен начин, например като разпознаем и назовем собствената си несигурност. Влизането във връзка на по този смирен начин има овластяващ ефект, влизането във връзка от позиция на групово превъзходство има обезвластяващ и маргинализиращ ефект и поражда малцинственост. Става ясно, че малцинствеността като отношенчески феномен, конструиран в човешките интеракции, издава ниско ниво на емоционална компетентност от страна на участниците и потребност от мобилизиране на групови характеристики за справянето с непозната ситуация. Най-често се наблюдава блокиране на способността за научаване от опита и регрес към заварени в културата обяснения, основани на вярвания, а не на доказателства. В ситуация на среща с различието индивидите с ниска емоционална компетентност прибягват до предразсъдъци и стереотипи, без да ги проверяват, и така възпроизвеждат разделението на малцинство и мнозинство.

Казус: типична ситуация, в която малцинственият статус става повод за злоупотреба:

Министерството на Труда и Социалната Политика е натоварено да разпредели сред най-бедните граждани определено количество социална помощ, предоставена от Европейския Съюз. Едно от изискванията е кандидатстващите семейства да предоставят адресната си регистрация. Оказва се, че много ромски семейства, които отговарят на всички останали изисквания, нямат (и никога не са имали) адресна регистрация, и по тази причина не могат да получат помощи. Група ромски лидери съвместно и български активисти на правата на човека настояват да се срещнат с министъра на труда и социалната политика. Той приема и на срещата ромите и правозащитниците гневно нападат администрацията с аргумента, че поради формални критерии ощетява част от най-нуждаещите се граждани от така необходимата помощ. Администрацията се оправдава с аргумента, че в страната съществуват минимални изисквания и стандарти за гражданство, един от които е адресната регистрация. Отказът да се регистрираш от гледна точка на администрацията е отказ да се числиш към гражданите. Администрацията не разполага с никакъв механизъм да стигне до тези хора, които не се вписват в общоприетите правила и не съществуват в регистрите. Другата страна отговаря, че тези аргументи издават отказ да се зачитат културните особености на ромската общност и бюрократична надменност, граничеща с институционален расизъм. Според един от българските правозащитници да се иска от ромите да се регистрират адресно е все едно да се иска от българите да конструират ядрен двигател. Заканват се да се оплачат от това отношение на международните институции, които са особено чувствителни към темата за правата на малцинствата в България. Ако това не помогне, ще организират митинг на няколко махали, гладните цигани ще се съберат пред сградата на министерски съвет и ще искат оставката на министъра, докато не си получат онова, което им се полага. В крайна сметка министерството отстъпва и се решава ромските активисти да изготвят списъци на онези семейства в махалите, които нямат адресна регистрация, и по тези списъци да бъдат раздадени помощите. Правилно ли е постъпило според вас министерството, като е отстъпило от формалните критерии, и какви други решения са възможни?

Анализ на казуса

Общото и на двете позиции е, че възпроизвеждат попечителския, патерналистки модел на държавната администрация. Тезите са изградени върху идеологии, а не върху оценка на потребностите, и затова пренебрегват индивидуалните отлики и залагат на груповата идентичност. Този стил на мислене и действие, практикуван от властници и политици, е известен като социално инженерство. Той се задоволява с наивни обяснения, основани върху вярвания, и се отличава с арогантна увереност, че съществува единствено правилно решение, което трябва да бъде наложено от позиция на властта, без да се отчита гледната точка на засегнатите. Социалното инженерство като стил на управление обикновено има разрушителен ефект, защото предоставя възможност за съзнавана или несъзнавана злоупотреба с властта. Типична форма на социално инженерния подход е институционализмът – на уязвимите индивиди (сираци, инвалиди, психично болни, възрастни бедни хора) се предписва съществуване в институции, което ограничава изборите им и ги поставя в позиция на зависимост. По този начин се обезвластяват цели групи и се възпроизвеждат отношения на малцинственост. Подходът на социалната политика, информиран от науката за човека, е различен – той основава решенията върху факти и хипотези, проверени чрез изследователски метод. В случая това означава изследване и оценка на образователните и социални потребностите на конкретните ромски общности и изработването на специфични програми, които да отговорят на тези потребности.