• bg
  • en

Един модел за насърчаване на гражданското участие в либерална академична среда

Автор: д-р Антоанета Матеева

Този текст има за цел да представи един модел за развиване на активното гражданско участие на младите хора в България. Той използва формата на академичен курс за доброволна работа в общността на студенти във втората година от тяхното бакалавърско обучение, за да интегрира като част от академичния курикулум ценностите на либералното образование и по-специално тези, свързани с формирането на социално грамотни и активни граждани.

История на възникване на модела

Идеята за развиване на модел за формиране на социално активни граждани като част от задачата на университетското образование възникна през 2002 година като част от експерименталната програма на Нов български университет за развиване на либералното образование. Този курс е следствие от една версия за целите на висшето училище, разписани в мисията на университета, чийто смисъл е не просто да обучава високо квалифицирани кадри, които да се реализират успешно на пазара на труда, но и да формира социално активни личности, които да умеят да съчетават стремежа си към личен просперитет с действия за подобряване благополучието на общността, към която принадлежат.

За целите на тази задача беше формирана мултидисциплинарна и мултидепартаментна програма, която предлагаше на студентите от първи и втори курс на университета възможност да се обучат в модела на академично образование от типа Artes Liberales. Този модел дава възможност в първите две години от обучението си студентите от бакалавърска степен да изучават широк спректър от науки, като добият умения за ефективно учене, изпробват себе си в различни области на науката и развият специфичен афинитет към правенето на връзки между отделните дисциплини и научни знания, както и между абстрактните теории и тяхното приложение спрямо актуалните задачи на ежедневието. Всеки от студентите има възможността да организира образованието си около областите на своя интерес, като свободно подбира и съчетава курсове от различни сфери на научното знание и практика.

Курсът „Доброволна работа в общността”, чийто модел представям тук, стана част от този начин на мислене и стил на обучение в експерименталната програма Artes Liberales. Неговата специфична задача беше да постави акцент върху ценностите, които ръководят хората в ролята им на граждани в едно общество в преход към демократични социални отношения. Предизвикателството пред такава задача идва от факта, че културата, в която този вид формиране трябва да се случи, не притежава автентични образци на активно социално участие и гражданска активност, по които студентите да се формират, доколкото гражданският сектор тепърва прохождаше по това време. Първоначалните опити за свързване с граждански организации се препъна в трудността техните лидери и членове да разглеждат себе си по-широко като фактор за активизиране на повече последователи на своите социални мисии за промяна. По същата причина готовите модели на доброволна работа в общността, съществуващи в либералните университети, които могат да се обобщят под наименованието „service learning”, не можеха да бъдат приложени ефективно. Стана ясно, че е необходимо да се търси модел на работа, който не просто да предоставя места за доброволна работа в неправителствени организации и граждански инициативи на студенти от университета и да им дава кредити за това, както се случва в развитите демокрации, а е необходимо да се направи допълнително усилие за изучаването и осмислянето на този опит.

Научни основания за развиването на модела

Моделът за формиране на активни граждани се опира на три базисни разбирания, свързани с три основни въпроса: За какво служи образованието и образователните институции?, Какво означава да си добър гражданин? и Как хората учат?.

В отговора си на пръвия въпрос за смисъла на образованието и в частност на академичното образование ние се опирахме на либералния възглед за образованието и най-вече на позициите на Джон Дюи (Dewey, 1998, 2007) за ролята на образователните институции в обществото. В началото на миналия век Дюи критикува оттеглянето на образованието от социалния живот и актуалните проблеми на общността, към която обучителните институции принадлежат. Той защитава позиция, в която образованието и научното знание съществуват в пряка връзка със задачите и въпросите, които обществото си поставя. Тази връзка се реализира по два начина – веднъж като обучението и академичните изследвания са подчинени и дават отговор на прагматичните проблеми на времето и второ, като студентите усвояват знания не само ex cathedra, но и като се ангажират със задачи, които едновременно решават реални проблеми на общността и в същото време помагат на младите професионалисти да упражняват уменията и талантите си в служба на тази общност. Така тесният личен интерес за професионално израстване се формира съвместно и в синхрон с интереса на общността от благополучие на всички нейни членове и особено на тези в тежка социална ситуация. Дюи вярва, че подобен вид обучение води до изграждането на университети, които са социално ангажирани и не създават елитарни и абстрактни версии за обществото в умовете на своите възпитаници.

Второто основание, на което стъпва настоящият модел е свързано с възглед за добрия гражданин, който се противопоставя на съществувалия в периода на социализма у нас и силно присъстващ в културата ни и до този момент възглед за гаржданина като пасивен изпълнител на чужди версии за справедливост и социална активност. Версията, която този модел се опитва да въведе, включва на първо място чувствителност към нарушаването или ограничаването на определени човешки права и възможности за определени групи хора. Тази критичност към естествената способност на общностите да маргинализират отделни индивиди или групи и трудността да бъдат разпознати и зачетени правата и възможностите на всеки един беше важно да стане явно знание. Част от умението да се следват демократичните принципи е капацитетът да се разпознават подобни ограничения и да се търсят възможности за тяхното намаляване. Така дебатът за ценностите стана важна част от работата в този курс, но той винаги се повдигаше не по принцип, а във връзка с конкретен социален проблем.

Един втори аспект на активния граждани, който този модел въвежда, е способността му освен да разпознава несправедливостите и да критикува един или друг вид политики и властови модели за решаването им, също да може да се ангажира по личен и активен начин в конкретни усилия за промяна от позициите и с ресурсите, с които разполага. Това е версия за гражданин, който вярва, че нещата зависят от него, а не само от държавата и нейните институции. Той може да мобилизира собствения си капацитет по предприемчив начин, така че да печели последователи и да реализира конкретни стъпки за промяна. Част от уменията на този тип активност включват и умението да изучава действията си и да извлича поуки от тях т.е. да бъде рефлексивен по отношение на собствената си роля на агент на социална промяна.

Тези два възгледа за образованието като формиращо граждани, които са автори на обществото, в което живеят, водят до отговор на третия въпрос за това как студентите в университета могат да усвоят тази роля. Тя съдържа в себе си не само конкретни знания за правните и политически аспекти на гражданското участие, но главно и преди всичко определен тип мислене, свързано с ценности, нагласи и вярвания какво означава да живееш щастливо и успешно заедно с другите членове на общността, към която принадлежиш. Този курс разви разбиране за усвояването на ценностите по модела на учене чрез правене (learning by doing) или учене от опита (experiential learning). Този тип учене разглежда опита от първа ръка, натрупан в процеса на реализиране на определен тип действие и усилията да се обяснят ефектите от това действие и да се изведе полезно знание от тях, като легитимен начин на учене. Този подход за усвояване на знанието описан от Колб (Kolb, 1984) чрез цикъла на „знание – действие – рефлексия – следващо действие” беше избран като основен модел на работа в курса „Доброволна работа в общността”. Изборът му беше мотивиран от тезата, че усвояването на ценностите се случва не чрез лекции в аудиторията, а чрез опознаването на конкретни социално проблеми или групи в директен опит с тях.

Така либералният възглед за образованието послужи за интегриране на гражданското участие в мисията и обучителните практики на висшето училище и за формиране на личности, които са едновременно и предприемчиви професионалисти, и загрижени граждани. Този възглед за образованието като формиращо определен тип личности въведе моралния ангажимент в набора от задачи на образователните институции, като добави наред със задачите по тяхното успешно когнитивно развитие и грижа за психо-социалното им развитие. Този вид образование разчита също така на знанието за индивидуалното развитие като резултат от общуване със значим възрастен. От значение е обаче този възрастен (в нашия случай преподавателите и администрацията на програмата и университета) да цени личния опит и мнение на студента, да насърчава критичността му по отношение на авторитетите, да създава условия за спокойно обсъждане на различни от неговите собствени позиции. Социалното участие се разглежда като ценност, а активният гражданин като личност със свои ценности, които той реализира чрез активно участие по креативен и социално предприемчив начин с цел постигане на позитивна обществена промяна.

Метод на работа в курс Доброволна работа в общността

Основната цел на курса е изучаването на ролята на активния гражданин чрез директното й практикуване. Тезата, на която се основава този избор на усвояване на гражданската роля е, че ролята на активен гражданин не може да се усвои чрез лекции в класната стая. Особено в култура, която дълго време е възпитавала гражданите си в пасивност и социална дезангажираност. Ето защо личинят опит от изпробването й е от ключово значение за изучаването и осмислянето й като нагласи, разбиране и начин на действие. Личният опит притежава имплицитно знание, което може да се оползотвори за целите на позитивната социална промяна.

Цикълът на учене от опита включва:

  • планиране на социално действие;
  • реализиране на действето за социална промяна;
  • рефлексия върху това действие и преживяванията, свързани с него;
  • планиране на следващо социално действие, основано на поуките от предшестващото.

Етапите на работата в курса следваха този модел:

  1. Избор на конкретен социален проблем.
  2. Изучаване на социалния проблем – запознаване със ситуацията и оценка от гледна точка на нарушени права и възможности, идентифициране на ресурсите.
  3. Планиране на проект с дейности и стъпки на промяната и набиране на съмишленици.
  4. Реализиране на стъпките за промяна с паралелно изучаване на процеса и резултатите от това социално действие.
  5. Анализ на резултатите и осмислянето им индивидуално и в група; постигане на ново знание и възможности за следващо действие.

В първия етап от работата всеки от студентите избира социален проблем, който е важен за него и смята, че ситуацията трябва да се промени. След това изучава този проблем самостоятелно или в екип с други свои колеги от гледна точка на това чии права са нарушени и по какъв начин; кои са институциите, които отговарят за решаването на този проблем и какви мерки са предприети от тях в тази посока; какви успешни модели съществуват за разрешаването на този проблеми и колко те са адекватни за приложение в настоящите условия.

На базата на формулирана ясна позиция за проблема студентите изготвят свой проект за конкретна промяна и стъпки за реализирането й, които те самите могат да предприемат с ресурсите и възможностите, които имат. Тези планове за промяна и процесът на реализирането им се обсъждат в курса и идеите на групата се интегрират от екипите в следващите им стъпки по реализиране на промяната.

В последния етап, когато дейностите са приключили, всеки от екипите представя анализ на работата си с оглед на постигнатите резултати, предизвикателствата и преживяванията на всеки в ролята на активен гражданин. Целта на работата в курса е не непременно да се изпълнят всички дейности и да има успешен край, а да се изучава самият процес на реализиране на промяната, пречките пред нея и да се извличат поуки за бъдещи действия.

Форматът на работата в курса включва основно два типа дейности – в университета и в общността. Дейностите в университета включват:

  • Изготвяне и обсъждане на индивидуални или групови проекти;
  • Работа в група с цел а) обсъждане на моралните версии за социалния проблем и смисъла на предприетата промяна; б) консултиране на практическите идеи за действие и решение на пречките пред това действие с колегите от групата; в) осмисляне на опита чрез представяне и обсъждане на рефлексивен дневник, рисунки и други артистични обекти.

Дейностите в общността са фокусирани върху:

  • Организиране на група от последователи на идеята в местната общност;
  • Влизане в отношения с местната администрация и други важни властови ресурси, свързани с успеха на инициативата;
  • Реализиране на дейностите, свързани със социалната промяна.

Рефлексията връху опита изучава три аспекта на постигане на ново знание, придобито чрез работата в този курс:

  1. Ново по-конкретно, информирано от определени научни теории и придобито чрез директен контакт с реалната ситуация, знание за социалния проблем, който вълнува студента и оценка на състоянието му в България и в други страни.

Работата в курса позволява да се замени версията за социалния проблем, формирана по интуитивен и често предразсъдъчен начин от версия, която се основава на научно знание и личен опит от работа и обсъждане в група от съмишленици.

  1. Ново знание за смисъла, предизвикателствата и възможностите, които притежава ролята на активен гражданин в настоящия момент в България.

Курсът помага студентите да се изпробват в лидерски умения по отношение на действие, което изисква специални усилия и компетенции, за да се реализира по успешен начин. Студентите придобиват по-реалистична представа за ролята на активния гражданин и успешни стратегии за предоляване на пречките при реализиране на социална промяна. Този вид знание действа овластяващо, защото става ясно, че студентите могат дори и с малко ресурси да допринесат значително за подобряване на нещата около себе си и че дори и неуспешните проекти са ценни със знанието и опита с институции, които младите хора придобиват чрез тези свои начални опити в ролята на активисти.

  1. Ново знание за собствената си личност като човек с определени морални възгледи и качества.

В хода на работата студентите откриват своите силни страни, както и някои предразсъдъци или ограничения в мисленето си, които директният досег с проблема и със самите хора, които изпитват този проблем, им помагат да осъзнаят. Студентите откриват, че в резултат от работата в този курс са имали възможност да се срещнат с хора от други социални нива, с които иначе никога не биха контактували; че могат да работят в екип; че могат да разбират по-добре различните от себе си хора и да общуват с тях; че имат ценни качества; че помагането носи удовлетворение и т.н.

В хода на себерефлексията се използват различни интерактивни и артистични начини за изучаване на собствения опит на участниците. На рисунката в края на този текст е представен опитът на един от студентите да визуализира отделните етапи в работата си по проект за промяна на една градинка в околоблоковото пространство и преживяванията, които съпътстват екипа в хода на работата по тази инициатива.

Настоящата статия е публикувана в:

Гърбачева, А и др. Образованието на децата и юношите в променящия се свят. Сборник. Велико Търново: Асоциация за иновации в образованието, 2014.

За контакт с д-р Антоанета Матеева и за повече информация по теоретичните основания и методите на рефлексивна работа в курса: mateeva.antoaneta@gmail.com

Библиография:

(Oсновните теоретични източници, използвани за концептуализирането на този модел):

Богданов, Б. Университетът – особен свят на свобода: Статии, студии и слова. София

             НБУ, 2006.

Alvesson, Mats & Sköldberg, Kaj (2005) Reflexive Methodology: New Vistas for

Qualitative Research, London etc.: Sage.

Argyris, C. & Schön, D. A. (1978) Organisational Learning: A Theory of

ActionPerspective, Reading, MA: Addison Wesley.

Armstrong, David (2005) Organisation in the Mind: Psychoanalysis, Group Relations, and

Organisational Consultancy, London: Karnac Books.

Dewey, John (1998) Experience and Education, (60th anniv. ed.), Indianapolis, Indiana:

Kapa Delta Pi.

Dewey, John (2007) Democracy and Education: An Introduction to the Philosophy of

Education. NuVision Publ.

Gilligan, Carol (1982) In a Different Voice, Cambridge: Harvard Univ. Press.

Gould, Laurence J., Stapley, Lionel F. & Stein, Mark (eds.) (2005) Experiential Learning

in Organisations: Applications of the Tavistock Group Relations Approach, London etc.: Karnac.

Hoggett, Paul (1992) Partisans in an Uncertain World: The Psychoanalysis of

Engagement. London: Free Association Books

Hoggett, Paul (2000) Emotional Life and the Politics of Welfare, London etc.: Macmillan

Press etc.

Honneth, Axel (1995) The Struggle for Recognition: The Moral Grammar of Social

Conflicts, Cambridge: Polity.

Keane, John (1998) Civil Society: Old Images, New Visions, Stanford, Calif.: Stanford

Univ. Press

Kolb, David A. (1984) Experiential Learning: Experience as the Source of Learning and

Development, Englewood Cliffs, NJ: Prentice-Hall.

Lawrence, W. G. (1995) ‘The Presence of Totalitarian State-of-Mind in Institutions’, paper

presented at the Group Relation Conference, Sofia, Bulgaria.

Miller, Ch. et al. (2009) ‘Towards a Typology of Civil Society: Understanding Non-

government Public Action’, in Berbard Enjolras & Karl Henrik Sivesind, Civil Society in Comparative Perspective, Bingley etc.: Emerald.

Sebek, M. (1998) ‘Posttotalitarian Personality – Old Internal Objects in a New Situation’,

Journal of the American Academy of Psychoanalysis, 26, 295-309.

Stern, Daniel N. (1985) The Interpersonal World of the Infant: A View from the

Psychoanalysis and Developmental Psychology, NY: Basic Books.

Thompson, Simon (2006) The Political Theory of Recognition: A Critical Introduction,

Cambridge etc.: Polity.

Tomov, Toma. (1995) ‘Social Violence and the Social Institutions’, paper presented at the

Seminar on Social Violence, 14-15 October 1995, Prague.

Winnicott, Donald (1985 [1971]) Playing and reality, London: Routledge.

Рисунката представя процеса, през който минава екипът от студенти при реализиране на своя проект за промяна – от „морето от идеи и социални проблеми” към избора на своята „идея”, през „бюрокрацията” и „пропастта на несправяне” до „крайния подукт”.