• bg

Десегрегиране чрез привлекателност, мотивация и смисъл.

Практическа концепция за десегрегация на ромски училища

Въведение

Образователната система днес се сблъсква с два сериозни проблема: елитарност и липса на мотивация. От една страна, качественото образование е съсредоточено в елитни оазиси, учениците от които печелят международни олимпиади и създават грешното впечатление за добре функционираща образователна система. Извън тези оазиси нивото е несравнимо ниско, което показват и плачевните резултати за България на PISA. От друга страна, липсата на пряка връзка между образование, занаят и доходи демотивира децата – те не виждат защо им трябва да правят усилие да учат. Образователният ценз обикновено не е сред водещите фактори за успех и заможност през последния четвърт век, какъвто е времевият хоризонт на днешното поколение млади хора.

Налице е стабилен самоиндуциращ механизъм. Ниското качество на образование насърчава емиграция от масовите училища към елитните (за онези, чиито родители могат да си го позволят). Човешкият капитал в масовите (като амбиции, знания и умения) изтънява. Връх започват да взимат поведенчески модели, в които образованието не е ценност, а обратното. Веднъж завзела критичен брой домакинства, културата на бедност насърчава този процес, поради което семейната среда се оказва неспособна да противодейства и от определен момент нататък способства процеса на маргинализиране.

Краен пример на такава образователна пустиня са ромските училища, особено в ромските квартали, поразени от гето-културата. В тях сегрегираното и нискокачествено образование е интегрална част от омагьосания кръг „ниски шансове на пазара на труда – маргинализация и социално изключване – житейски хоризонт сведен до оцеляване – слаб интерес от качествено образование – още по-ниски шансове на пазара на труда“.

Трудът е ключов елемент на евентуална промяна. Трудът е не просто източник на доходи (както го разглежда неолибералната икономическа теория, приложена у нас). Той има преди всичко социализираща функция, която не може да бъде заменена от социални мрежи или „умни“ телефони. Точно обратното – без навици, усет и уважение към труда, мрежите и електронните устройства имат деструктивно въздействие върху социалната тъкан. Все по-реална става перспективата цяло поколение млади хора да се окажат неспособни и нежелаещи да се трудят, чиито амбиции не отиват по-далеч от сърфиране във виртуалното пространство.

Цели и обхват на проекта

Ако искаме да избегнем тази нерадостна перспектива, необходимо е трудът да бъде поставен в центъра на бъдещата образователна система като източник на смисъл от образование и инструмент за създаване на конкретни трудови навици. Основната цел на настоящия проект е да изгради реално работещ модел на образователна институция, структурирана около идеята за социализиращата и облагородяващата роля на труда, като ценност сама по себе си (изразена и в позабравената българска поговорка залудо работи – залудо не стой).

Проектът поема предизвикателството да се „пробва“ в максимално тежка среда – тази на сегрегирано ромско училище. Затова втората му цел е да тества реален модел на десегрегация на ромско училище, като го превърне от място за прекарване на времето до момента на отпадане, в място за придобиване на навици и умения, даващи шанс в живота. Проектът има амбицията да покаже, че всички деца са талантливи и могат да бъдат мотивирани – стига образователната институция да е структурирана по начин, който да ги мотивира. Стига да са налице адекватни стимули, възможности за изява и реална перспектива индивидуалните усилия да имат смисъл.

В дългосрочна перспектива проектът цели да отработи и тества приложимостта на отделни функционални компоненти на по-мащабната идея за изграждане на мрежа от училища-пансиони, които да дават шанс на деца от маргинализирани общности (онези, които в момента са обречени на изключване от традиционната образователна система) да получат базови знания, занаят и навици – трудови, хигиенни, социални.

Презумпции и метод

Проектът ще постигне изложените по-горе цели, като се върне към миналия опит на средните професионално-технически училища и го допълни с актуално съдържание, съответстващо на изискванията на социално-ориентираната пазарна икономика и отговарящо на предизвикателствата на устойчиво екологически-съобразно развитие.

По отношение на десегрегацията, проектът обръща традиционния модел. Няма да караме с автобуси децата на десетки километри в неромски училища, само за да ги „набутаме“ в сегрегирани класове във формално интегрирани училища. Вместо това, ще направим сегашното ромско училище привлекателно място за обучение – не в „елитна гимназия“, даваща академични знания, а в място, където децата получават полезни и приложими умения, ориентирани към дългосрочните липси на пазара на труда. Първата ни презумпция е, че не всички могат (и трябва) да пишат компютърен код, да речем, за управление на био-ресурси или да проектират енергийно пасивни жилища. Много повече са онези, които трябва да знаят как се ползва такъв код, за да развиват екологически устойчиво био-земеделие  как се строят и как се обслужват енергийно пасивни жилища. Приложният характер и ориентация на училището е първият елемент от нашия метод.

Училището ще предлага целогодишно обучение, насочено към конкретни занаяти и професии, които ще се преподават и прилагат на място в хода на обучение. Той ще подготвя бъдещите зрелостници за успешна реализация на пазара на труда. Учебната програма ще следва минималните стандарти за средно професионално обучение в България и ще бъде разширена с допълнителни модули според производствения профил предлаган от конкретното учебно заведение и спецификата на целевата група.

Втората ни презумпция е, че човек цени най-вече собствените усилия и уважава резултатите от собственият си труд. Това уважение е мостът към позитивно отношение към чуждия труд. Няма особен смисъл да се обяснява абстрактно, че вандалството е лошо нещо. Ако човек е вложил собствени усилия и сърце в предмета, потенциален обект на вандалство, нещата се променят. Затова и вторият елемент на нашия метод е участието. Няма да чакаме да построим ново училище на „светлото бъдеще“ и да поканим децата от маргинализираните семейства да го заселят. Точно обратното, ще ги ангажираме от самото начало в процеса на изграждане на училището-модел.

Третата презумпция е, че общността и семейството играят ключова, но сложна роля при формирането на нагласите и мирогледа на младото поколение. Както всичко на този свят, общността и семейството са смесица от положителни ценности, които трябва да бъдат насърчавани, и отрицателни, на които трябва да се противодейства. Оттук и третият елемент на нашия метод е тясна работа с общността и семейството, да ги насърчаваме  и подпомагаме в усилията им да се противопоставят на разпространяването на маргинализацията.

Очакваме училището да привлече деца не само от квартала, но и от съседни села. За целта предвиждаме възможността от създаването на пансион към училището, в който ще се тества модел на мрежа от учебни заведения от пансионен тип с целоседмично пребиваване.

Важен акцент в концепцията на училището от нов тип е устойчивото развитие и затворените екологични (енергийни и ресурсни) цикли. Предвиждаме училището да има свой екологичен енергиен парк. От една страна, той ще осигурява ресурси за неговото функциониране, като предоставя стоки и услуги на местното население. От друга, ще има задачата да възпитава на практика децата в принципите на устойчиво развитие.

Целеви групи

Основната целева група на училищата от нов тип – каквото ще пилотираме в рамките на този проект – са деца от маргинализирани общности, завършили начално образование или четвърти клас (първа образователна степен, ISCED1) и първите класове на основно образование (5-6-7 класове на втора образователна степен, ISCED2). В конкретният пилотен проект, целевата група са децата, посещаващи сегрегирано училище в ромски квартал в някой от градовете с голяма ромска общност (Лом, Сливен, Стара Загора, Пазарджик). Имайки предвид колко важно е доброто владеене на български език, притежанието на социални умения, както и основни хигиенни навици от ранна детска възраст, пансионът ще поддържа дневни центрове за деца в предучилищна възраст и за допълнителна подготовка на деца след четвърти клас за постъпване в училището. Една от формите за подобна подготовка ще бъдат летни обучителни лагери с интензивно „наваксващо“ обучение по български език и математика.

„Маргинализирани“ не означава „етнически“. Вярно е, че повечето граждани от малцинствен произход (като например ромите) са бедни, но не е вярно, че повечето бедни са граждани от малцинствен произход. Училището-пансион ще прилага социални критерии за подбор, чувствителни към етно-културните специфики. Водещ критерий ще бъде социално-икономическият статут на семейството; етно-културните характеристики ще са вторичен критерий.

Според последни данни, около 43% от децата на възраст за втора образователна степен вече не посещават училище, а 13% са все още в първа образователна степен. Това на практика предопределя бъдещата им непригодност за наемен труд и ги обрича на оцеляване в познатите гетоизирани условия. По този начин се възпроизвежда гето-културата. Следователно на училището-пансион може и трябва да се гледа като на практически инструмент за противоборство срещу разпространяването на гето-културата в и отвъд маргинализирани общности.

Практически измерения на идеята

Ключов момент на проекта е придобиването на специалност, която да постави младежите в равностойно положение на пазара на труда. Професионалната насоченост ще е водещ елемент в програмата на училището. Училището ще бъде профилирано в професионално обучение и ще дава занаят в няколко конкретни области. Секторната ориентация на професионалното обучение ще съответства на местните икономически специфики.

Към професионалните обучителни модули и предмети ще бъдат добавени и часове и предмети от общ характер (как функционира обществото, какви отговорности и права има всеки гражданин, ежедневието на един средно успял европейски гражданин и какви усилия са необходими за постигане на едно или друго, начална правна култура).

Пансионът към училището (ако бъде реализиран) ще функционира на седмичен принцип. При желание, той може да бъде достъпен и за деца от квартала (не е задължително те да бъдат от отдалечено населено място). Децата живеят и учат в кампуса през петте работни дни. В събота и неделя те ще бъдат със своите семейства, за да се поддържа здрава връзката между поколенията. Ако изберат да са със семействата си, родител или настойник, упълномощено лице поема детето (и отговорността за него) и се задължава да го върне до неделя вечер. Конкретните механизми в това отношение ще следват изпробваната практика в подобни пансиони в западна Европа.

Учебният процес ще бъде структуриран хоризонтално, по традиционни смесени класове от един и същ набор. Отговорността за обучителния процес носи „класният ръководител“ на всеки клас, включващ деца от един и същи набор. Отговорностите за битовите условия и съвместното живеене са структурирани вертикално, по групи момчета и момичета от всички набори, живеещи заедно в кампуса. Всяка група има „настойник“ от преподавателския състав, който живее постоянно в кампуса.

Учениците от горните класове подпомагат класните ръководители и настойниците в кампуса по отношение и на двата пласта. Всеки ученик от горен клас поема опеката над ученик от долен клас и му помага да постига добър успех и поведение. За целта в рамките на пансиона ще бъде приложена схема за стимулиране – учениците-ментори ще получават оценка за „менторство“, а също така ще бъдат подпомагани морално в дългосрочен план, както и със стипендии, които ще получават най-успешните „ментори“ в зависимост от успеха на техните подопечни.

Функционални модули и необходими ресурси

Пансионът (и съответно мрежата от пансиони) има стандартизирани базови функционални модули:

Обучителен модул

Това е сега съществуващото училище – в пилотния проект ще бъде ползвана и реновирана сега съществуваща база. Този модул ще предоставя образователни услуги за трета обучителна степен (от 5 до 12 клас) с придобиване на трудови навици и сертификат за професия. Към него ще функционира и дневен център за следучилищна подготовка (тип „занималня“ за деца от околните начални училища, в които децата да наваксват липсите от основно училище, да подобрят нивото си на български и основните ЗУН.

Ако има  необходимост и ако е възможно по отношение на инфраструктура и помещения, към училището ще бъде изграден и жилищно-битов модул с общежитие за учениците, с обща социална част, дневна и столова, с индивидуални стаи за учащите със санитарни помещения, стаи за подготовка и библиотека. Този модул засега не е част от пилотния проект.

Производствен модул

Към пансиона ще функционира мини предприятие, съответстващо на секторния профил в който се специализира съответното учебно заведение (лозарство, винарство, текстилна промишленост, зидаро-мазачество). Този модул функционира като реално предприятие, което произвежда продукция и търси за нея пласмент, а учениците са ангажирани в него като стажанти/практиканти за придобиване на опит.

Производственият модул ще бъде разширен кабинет по трудово обучение, оборудван с базови съвременни технологии и екологична насоченост. От ключово значение ще бъдат партньорските връзки с бизнеса, който да бъде „производствена площадка“ за стажове и набиране на опит.

Екологичен парк

Паркът ще функционира по модела на „социално предприятие“ и ще цели:

  1. да въведе учениците в е хода на тяхното ежедневие в принципите на устойчиво развитие, като осигури минимален (а в перспектива – и нулев) екологически отпечатък на комплекса
  2. да генерира финансов ресурс за покриване на текущите му оперативни разходи

Освен новаторски по отношение на образователните и интеграционни модели, училището-пансион ще бъде и модерен вариант на заведение с нисък (в идеален вариант – нулев) екологичен отпечатък. Целта е не само да бъде постигната енергийна независимост, но самото училище да се превърне в модел по отношение на икономическа и екологична устойчивост. За целта училището-пансион ще цели да „затвори“ поддържащите цикли и ще има екологичен парк със следните под-системи:

  • Управление на вода
    • Собствен водоизточник на питейна вода
    • Събиране и озониране на дъждовна вода
    • Пречиствателна станция за отпадни води
  • Управление на отпадъци (сепариране, рециклиране и компостиране)
  • Интегрирано управление на енергийните ресурси за постигане енергийна автономност на комплекса, както и производство и (евентуално) продажба на енергия за осигуряване самоиздръжката
    • Енергиен компонент към управлението на отпадъци
    • Производство на електрическа енергия (соларни панели, ветро генератори)
    • Производство на топлинна енергия
      • термо помпи,
      • добив на енергия от битов и хранителен отпадък
      • производство на пелети

Екологичният парк ще бъде интегрална част от цялото функциониране на училището-пансион и на производствения модул. От една страна, учебната програма на горните класове ще включва „Основи на управление на природни ресурси“. От друга, производствените звена на енергийния парк ще дават възможност за натрупване на практически опит и реално производство – например, на био-пелети от отпадъци от селското стопанство или био маса (дървесен материал от прочистване на дерета, поддръжка на паркове и т.н.). Тази производствена дейност на училището-пансион ще бъде реализирана по модела „социално предприятие“, което ще генерира ресурси за покриване на текущите оперативни разходи на училището-пансион и за покриване на дългосрочния инвестиционен кредит чрез приходи от продажба на собствена продукция и реализация на проекти за енергийна независимост, трудова заетост др.

Връзки със заинтересованите страни

За да проработи, идеята трябва да бъде подкрепена редица партньори, които са част от палитрата „стейкхолдъри“ в областта на ромската интеграция – родители и представители на ромските общности, ромски организации, персонала на началните и основните училища, посещавани от децата от маргинализирани общности до момента на встъпване в училището. Производствената насоченост на идеята отрежда в нейната реализация и важна роля на местния бизнес и неговите представители.

Тясно сътрудничество с местната власт

Имайки предвид, че пилотният проект предвижда десегрегиране на съществуващо ромско училище, успехът зависи в огромна степен от  тясното сътрудничество с местната власт. Тя не само трябва да бъде политически гарант на проекта, но трябва и да е склонна да участва в неговата реализация в рамките на публично-частно партньорство. Осигуряването на тази подкрепа и участие е необходимо условие за успех.

Връзка с родителите, местните общности и с ромски организации

Училището цели да не допусне възпроизводството на гето-културата в маргинализирани общности. Това е възможно само с участието и съдействието на родителите. Проектът ще насърчава положителни ценности и нагласи, характерни за тези общности, но понастоящем закърнели и потискани от инерцията на гето-културата. Затова и първа стъпка при реализацията е осигуряването на разбирането и подкрепата от страна на родителите. Поддържайки и насърчавайки жива връзка с родителите, децата могат да станат проводник на промяна в самите общности и този процес ще бъде част от целия проект.

В този смисъл проектът не може да се реализира изолирано от ромското гражданско общество и ромските организации. Подборът на реални партньори (а не на паразитиращи посредници) ще бъде труден, но задължително условие за успех.

Връзка с академичната общност

Същото важи и за експертната общност. В страната има натрупан съществен капитал от опит от работа с и знания за ромите. От една страна, повече от скромните успехи в областта на ромската интеграция се дължат на непознаването и неизползването на тези знания. От друга обаче тази експертиза е в повечето случаи академична, липсва и бизнес-ориентация (какво конкретно да се направи, в каква последователност, срокове, етапи, за постигането на какви измерими цели и срещу какви ресурси). Шансовете за успех на начинанието ще са скромни, ако поне част от експертната общност (онази, която има реална експертиза и знания) не бъде привлечена като съюзник с конкретна роля в реализирането на проекта.

Това ще бъде изключително трудно поради смесицата от митове, политическа коректност и неолиберални идеологеми, според които „пазарът ще реши всичко“. Показателно е, че малкото изказвания, пледиращи за подходи, близки до предлагания от Анто-Гетото идват от експерти вън от обичайните заподозрени „специалисти по ромска интеграция“.

Връзки с бизнеса

Тясното сътрудничество с местните бизнеси е важно условие за успехът на проекта, както „малкия“ вариант за нейната реализация (отделен пансион), така и в „големия“ (мрежа от пансиони). И в двата варианта (но особено в „големия“) производствената функция ще бъде изнесена в предприятия, с които ще се сключат договори за сътрудничество. В „мрежовия“ вариант пансионите могат да играят роля на инкубатор за бъдещи кадри, отговарящи изпреварващо на потенциалните нужди от квалифицирани кадри на бизнеса в съответния регион.

Етапи на реализация, междинни продукти и краен резултат

Проектът ще има две основни фази на реализация – подготвителна и същинска:.

В подготвителната фаза ще извършим

  1. Дефиниране на подробни критерии за избор на локация, като ще съставим „къс списък“
  2. Оценка на съществуващата материална база и мащаба на необходимите строително-ремонтни дейности
  3. Подробно описание на количествените параметри на проекта
  4. Идентифициране на потенциални партньори и източници на финансиране
  5. Оценка на капацитета на местната общност от гледна точка на ангажирането на местните хора в реновирането на учебната база
  6. Ще създадем местен инициативен комитет за партньорство с общината
  7. Проучване на технологиите за устойчиво екологично функциониране на комплекса от гледна точка на оптималната им пригодност за избрания регион, като ще определим основните компоненти на еко-парка

Продуктите на изхода на подготвителната фаза на проекта ще бъдат

  • Подробна проектосметна документация с количествени сметки, финансови параметри и подробен времеви график
  • Ясни критерии и пакет документи за търгове за изпълнители и подизпълнители
  • Подробно проектно предложение с разписани дейности, междинни продукти, резултати, механизми и индикатори за мониторинг т.н.

На етапа на същинска реализация

  1. Ще подготвим допълнителните обучителни модули и ще модифицираме съществуващите с оглед тяхното адаптиране към производствената насоченост на бъдещото училище
  2. Ще изградим система за подбор и допълнителна квалификация на персонал и ще разработени обучителни модули за бъдещите преподаватели и настойници;
  3. Ще формулираме и тестваме основните комуникационни послания и стратегии, призвани да мобилизират подкрепа за проекта сред общността и други ангажирани страни;
  4. Ще изработим икономическия модел за производство на стоки и услуги в рамките на екологичния парк, финансов модел за предоставяне на тези стоки и услуги на местното население и ще изградим необходимата организационна инфраструктура;
  5. Ще отработим модела на отношения с и ангажиране на родителите, включително и обучителни модули, насочени към тях
  6. Ще проведем обучения по базови умения, необходими за ефективно ангажиране на хората от общността в реализацията на строително-монтажните работи около комплекса и неговото функциониране (какви функции, какви позиции, с какви длъжностни характеристики и т.н.)
  7. Ще реализираме самите строително-монтажни работи
  8. Ще изработим система за оценка и наблюдение на напредъка на всеки ученик (отвъд бележките в бележника) и система за генериране на емпирични данни с интегрални индикатори за резултат, въз основа на които ще се следи социалната ефективност на цялото начинание

Продуктите на изхода на същинската фаза на проекта ще бъдат

  • Реално функциониращо училище, което ще предоставя приложими и пазарно конкурентни умения и занаяти
  • Подробно описан модел за „десегрегиране чрез привлекателност“, приложим в други региони на страната

Крайният резултат на проекта ще бъдат

  • N броя (точно определени в началото на проекта и проследими до неговия завършек) човешки съдби, опазени от затъване в маргинализация и с осмислено съществуване
  • Ценностна промяна в местната общност, намален риск от възпроизводство на гето-култура
  • Свалени бариери и предразсъдъци между различни групи